Свободата на словото е нещо, което хората в моята професия ценим най-много. Ето например моя заместник главен редактор Божидар Божков постоянно го гони параноичен страх, че някой може да го цензурира. С годините ние развиваме особена чувствителност за това.

Но ето какво се случва в България. Някакъв рапър, чието име никога не съм чувал преди това, е привикан на разпит заради текст на песен, в която признава, че обича герба повече от ГЕРБ. Това „велико" произведение на изкуството явно е дуетно с един малко по-известен изпълнител - Мишо Шамара, който според в. „Дневник" е разследван за престъпление срещу републиката, защото обругал националното знаме. В песента той асоциира цветовете на флага в различни наркотици. Колкото и безумно тъпо да е въпросното парче, двамата рапъри имат правото да пеят каквото намерят за добре. В Америка ни го гарантира първата поправка на Конституцията. В България има някакви подобни закони.  В държавата на ГЕРБ обаче явно това не е важно. Премиерът, бивш охранител на диктатора Тодор Живков (о, знам, че от умиление рядко му даваме точно това определение) и неговите съпартийни функционери обаче не могат да приемат факта, че някой може да обича нещо повече от ГЕРБ. Било то и герба. И как да е иначе - послушните медии постоянно показват добрините, които властта прави за народа. Виждал съм как много от тези хора започват да живеят в паралелната реалност, създавана от техните глашатаи и ласкатели, и започват сами да вярват в митовете за себе си. Разбира се, по-забавно е да наблюдаваш, когато фолкпевиците повярват, че са велики изпълнителки на изкуство, отколкото когато премиерът пожарникар си внуши, че е новият Стамболов.

Естествено, работата на политиците е да изтъкват заслугите си. Все пак винаги има следващ мандат. Ето и президентът Плевнелиев прекара 15-ина минути в ефира на CNBC и не спря да хвали напредъка на държавата ни в областта на икономиката, борбата с корупцията, а колко стабилно стояла на фона на другите в Европа, как дългът ни бил нищожен - въобще рай на земята. Естествено, пълни глупости. Водещите любезно  му припомниха един чисто нов доклад на ЕС, в който България е на челно място в съюза по корупция. Но и президентът е свободен да говори каквото си иска, особено тук, в Америка. Още за посещението на Плевнелиев в САЩ - на страница 14. Но трябва да отбележа нещо - макар и отговорите му да бяха толкова далеч от реалността за обикновения човек в България, Росен Плевнелиев беше брилянтен в основната си задача - да представи страната по най-добрия възможен начин в ефира на CNBC. Той не пропусна да изтъкне преимуществата и силните страни на България в отговора на всеки въпрос. Направи го на перфектен английски, беше уверен и си свърши работата отлично. Тези водещи може да се задоволят с тези отговори, но не и говорещите от екрана лица в България. Защото тяхно е не просто правото, а задължението да питат и да казват нещата такива, каквито са. Освен ако не ги е страх, че може да последват съдбата на Мишо Шамара.