Знаете ли защо обичам да гледам американски екшъни? Там винаги един човек, сам-самичък, се справя едновременно с цели батальони от врагове и накрая успява да спаси примерно американския президент, Белия дом и следователно света. В този холивудски наивитет, че един човек всъщност може да промени света, има нещо хубаво, което да възпитаваме в себе си.

Разбира се, това вярване е типично американско и сравнително далеч от европейските ни ценности, още по-малко от разбиранията за живота в България. „Точно ти ли ще оправиш.... (еди-си какво)" е фраза, която чуваме от най-ранно детство. Въобще вярата, че от нас зависи нещо, че може нещо да променим в България, не съществува. И протестите го показват.

Ако те продължават вече цял месец в София, то в другите градове почти не съществуват. Я се съберат 50-100 души в Пловдив или Варна, я не. В Бургас пък си харесват кмета от ГЕРБ, който асфалтира 2-3 улици и построи една "детелина" на излизане от града и хората са доволни. Тях глобални проблеми като условия за бизнес, политически принципи и  корупция не ги касаят. Въобще героят в българския екшън гледа на него да му е добре, а какво се случва наоколо - няма особено значение.

От друга страна, мнозина твърдят (а и за съм на същото мнение), че на тези протести ходят основно десните избиратели, които в момента са непредставени в Народното събрание. И понеже в България липсва ясна представа за политическото дясно-ляво, ето едно бързо обобщение. Десният човек смята, че правителството и държавната администрация трябва да бъдат максимално малки, данъците ниски, законите и разрешителните процеси да създават лесни и бързи условия за правене на бизнес и съдбата на всеки да зависи от неговите усилия, желания и стремеж за успех.

Нещо като екшън героя в американските филми. Но в България нищо от това не се случва - държавната администрация е най-големият работодател, който постоянно добавя нови позиции, нормативната уредба всячески спъва бизнеса, а хората въобще не вярват в собствените си сили, а и като цяло все търсят някой да ги „оправи" - Царя, Бойко или някой друг месия (големият "проблем" тези протести да станат масови е, че народът не вижда новия спасител и затова до появата му явно ще си седи у дома). Единственото дясно нещо в България е ниският подоходен данък от 10%, който беше въведен от... уж лявото правителство на Сергей Станишев преди известно време. Въобще всичко е наопаки.

И като стана въпрос за БСП - един ден видях по телевизията тяхната Мая Манолова  да обяснява как не можело да има „диалог" с протестиращите, защото те само викали и отказвали разумен разговор. Да ме поправи някой, ако греша, но хората по улиците на България скандират „оставка", а не „диалог". И под оставка те имат предвид тези в парламента да си ходят и никога повече да не се кандидатират. Политическата им наглост обаче пречи да чуят и да разберат това, а от известно време всички се правят, че нищо не се случва на улицата. ГЕРБ изведнъж станаха по-благи към „колегите Станишев и Местан" (по думите на Б. Б.) и сега ще работят активно по промяната на Избирателния кодекс, който само преди няколко месеца сами си написаха и приеха.

Президентът взе да обяснява как не е нужно ново Велико народно събрание, а изборният закон си е ОК. Общо взето, системата взе да се усеща, че е нужно обединение пред натиска на улицата, иначе може и да не оцелее в този си вид. Къде е този екшън герой, който да разбие системата? Би трябвало да спи някъде у всеки един от нас.

Приятен уикенд,

Ясен