Гледам я с каска и плитки като на Пипи Дългото чорапче. Има вид на героиня от френската съпротива от сериала „Ало, ало“. Грабнала е микрофона на протеста срещу зелените сертификати в сряда пред Народното събрание и с патос декламира – „Учила съм 6 години биология и знам, че това не са никакви ваксини… вкарват във вас чип… ще бъдете управлявани чрез 5G системите.“ Разбира се, аз съм против задължителното ваксиниране, налагано от държавата (частни и обществени организации да имат това право обаче). Но почвам все повече да съм привърженик на задължителните психически прегледи. На пръв поглед това е смешно, но никак не е. Живеем в ера, когато хората не вярват на институции, медии, а се информират от facebook и други мрежи, които са програмирани така, че да ни показват само онова, с което сме съгласни, без значение дали е вярно или не. Когато се появи Доналд Тръмп на политическата сцена в САЩ и много преди да стане ясно, че има шанс да спечели не просто номинацията на Републиканската партия, а и Белия дом, бях шокиран и притеснен не от самия него, а от ефекта, който има върху привържениците си. Същото виждаме и с тези на партия „Възраждане“ и лидера й, който е известен с прякора си Костя Копейкин (заради проруските му позиции и съмненията, че е финансиран именно от Кремъл). Наричан „политическа пчеличка“, Костадинов/Копейкин, който е и бивш кадър на ВМРО, си служи със същите тактики и методи както Волен Сидеров в по-ранните години – протести, провокативни сблъсъци с полицията, креслив национализъм, проруски изблици, призиви за напускане на НАТО и ЕС.