В събота бях в един магазин. Разхождайки се между рафтовете, говорих по телефона на български език с другия издател на BG VOICE Ники Кръстев. Когато затворих, чух мъжки глас да казва: “Another reason to build a wall.” („Още една причина да построим стена.“) Отидох в посоката, откъдето идваше гласът. На пода седеше един мъж, бял, на около 60 години, или служител в магазина, или строителен работник. Задържах се до него около минута, той не повдигна поглед от това, което ровеше по рафта. За 15-ина години в САЩ за втори път ми се случва да усетя така изразена дискриминация и расизъм – само защото мога да говоря на няколко езика. Предния път беше в един ресторант в Джорджия и тогава клиентът беше изгонен. Сега обаче бях шокиран и изненадан от собствената си реакция. Или липсата на такава. Дали да подходя агресивно, дали, ако е наистина служител, да се оплача в магазина, дали да го попитам какво го е накарало да каже тези думи. Но си тръгнах, поразен от случката – през 2019 година, в Чикаго, където повече от половината население са или имигранти, или с такъв корен, някой се чувства абсолютно комфортно да изрече такова нещо на глас. Расизмът и дискриминацията са съществували и вероятно още много дълго време ще са част от всяко едно общество. Но доскоро тези хора тук не се чувстваха така окрилени да показват публично тези тъмни черти от характера си. Те бяха натикани в тъмния ъгъл на обществото, по-рядко излизаха на повърхността и бяха притеснени от ответната реакция, ако изложат на показ расизма и дискриминацията си. Но откакто Доналд Тръмп стартира своята кампания с лъжи за имигрантите от Мексико, като ги нарече убийци, изнасилвачи и наркодилъри, тези потиснати низки страсти у обществото бяха отприщени. След като вече в ролята на президент обясни, че и от двете страни на конфликта в Шарлотсвил, Вирджиния, има виновни, криворазбраният национализъм беше официализиран от трибуната на най-важния пост в държавата. Вероятно има стотици други примери на изказвания и туитове на този президент, които възбуждат базата му чрез пряко или завоалирано изказване на расизъм, подбуждане на омраза към имигрантите – легални или не, без значение. Такава беше и пресконференцията, на която обяви, че въвежда извънредно положение заради въображаемата му криза по границата с Мексико. Фактите обаче нямат нищо общо с твърденията на Тръмп – арестите на незаконно пресичащи границата са най-ниските от две десетилетия насам, а броят на хората без статут в САЩ е най-нисък от 2004 г. Статистиките на неговата администрация сочат още, че имигрантите извършват по-малко престъпления от родените в САЩ. Други данни от граничната полиция сочат, че основният приток на наркотици не става през отворената част на границата, а през контролните пунктове и чрез тайни тунели – както разбрахме и от току-що приключилото дело срещу мексиканския наркобарон Ел Чапо. Изводът е, че стена не е нужна и има много по-добри начини да бъдат похарчени тези пари, за да се осигури сигурността по южната граница. Президентът обаче гневно жестикулираше и се пенеше на всеки опит на репортерите да му посочат тези данни. Вместо това той прибягна до типичния си отговор, че гледа “много данни”, “по-добри данни от вашите”, а всички знаем, че такива няма, Тръмп просто лъже, за да оправдае ината си. Но това работи добре за тази малка част от обществото, която още продължава да подкрепя този президент и той вижда единствения вариант за победа през 2020-а, като продължава да гали тези срамни разбирания и предразсъдъци на твърдата си база. Още първия път, когато отидох на предизборен митинг на Тръмп по време на кампанията, си дадох сметка, че не е толкова притеснително той да стане президент – беше ясно, че е тъп, некомпетентен и лош мениджър и вероятно няма да успее да постигне повечето си налудничави идеи (и засега точно така се получава). Но опасността, която вероятно ще надживее не просто мандата му, а и самия него, е влиянието върху поддръжниците му и това отприщване на опасните настроения на омраза, разделение и дискриминация у американското общество, която той използва за собствена политическа изгода. Дано да греша.
