Хората във властта явно живеят съвсем друг живот. Нашите проблеми не са техните проблеми. Но те дори трудно разбират какво ни вълнува нас. Ето например българският премиер, който, за да играе мачле с аматьорския си отбор от приятелчета, яхва правителствения самолет. Таксито на властта набира повече летателни часове за личните облаги на хората във властта, отколкото за легитимните им държавнически нужди. Темата продължаваме и в този брой - на страница 12.
Но това, че хората във властта не разбират проблемите на електората, не е само български проблем. Избирателите в САЩ въобще не вярват, че кандидат-президентът на републиканците Мит Ромни е един от тях. Партийната конференция на брега на океана в Тампа трябва за 3 дни да нарисува изцяло нов образ на бившия губернатор на Масачузетс, който от 6 години все се цели в Белия дом. Каква е мисията на тези партийни спасители на плажа може да разберете от водещата ни тема тази седмица на страници 4-5.
Христофор Караджов също коментира републиканците и тяхната конференция в своя блог на страница 24.
Всъщност в следващите по-малко от 70 дни ще обърнем повече внимание на предстоящите избори през ноември. Не просто защото това е битка между двама мъже, а идеологически избор за посоката, в която да се развива Америка. Ще се опитаме да влезем по-надълбоко в темата и да ви покажем как решенията в Белия дом влияят на всички, дори и на неголямата българска общност в САЩ. А онези от вас, които могат да гласуват, нека да го направят на 6 ноември.
И като стана въпрос за самолети, много българи явно предпочитат да ги използват еднопосочно, а дестинациите са Западна Европа и САЩ. Не че не го знаем, но сега и вестник „Нойе Цюрихер цайтунг" обръща внимание на тази тенденция в нашата родина. Статията може да намерите на страница 13.
Огромна група от заминаващите са цигани. Тяхната европейска миграция стана особено популярна преди време, когато френските власти решиха да ги депортират обратно в България и Румъния. Ромите се завърнаха в най-голямото гето в Европа. За него разказва репортаж на френския „Льо Фигаро", който поместваме на страници 10-11.