Идеята на Слави Трифонов България да е президентска република изглежда се сбъдва и без референдум. От близо две години страната се управлява от служебните кабинети на Румен Радев без почти никакъв парламентарен надзор (колкото и незначителен да е той, особено когато ГЕРБ бяха превърнали страната в премиерска република). Радев е назначил досега 4 служебни кабинета, а петият е на път до дни. Вероятно ще има и шести. Последните три такива са управлявали досега общо година и три месеца, със сигурност предстоят още три месеца, защото БСП едва ли ще успеят да съставят правителство с третия мандат. А вероятно и затова Радев го връчи точно на тях – беше наясно, че столетницата няма шанс да състави правителство. Мандат в ръцете на „Демократична България“ може и да имаше шанс, ако се вярва на слуховете за подкрепа на ГЕРБ, но Радев не иска това. Той иска да управлява еднолично. Защото не трябва да се заблуждаваме – след поредните избори през март или април отново няма да се стигне до съставянето на редовен кабинет. Това ще изисква огромни компромиси от всички участници, но те едва ли ще са склонни на такива няколко месеца преди местните избори през октомври. Да, тази година ще ходим поне два пъти на избори, а вторите вероятно ще са 2 в 1 – за кметове и отново за парламент. Нали не си мислехте, че бързината, с която беше върната хартиената бюлетина, е за парламентарните избори - с нея и без нея резултатите ще са сходни и ще трябва някакъв вид коалиция. Въпросът им беше спешен на ГЕРБ, БСП и ДПС заради местните избори, но да вземат непопулярното решение година преди тях, за да може избирателите да са позабравили. Защото там са парите и корупционните схеми – от обществени поръчки за местна инфраструктура по европейски програми, а скоро и от Плана за възстановяване и развитие, натиск върху местни бизнеси и др.
И докато партиите кроят политическите планове и всячески бягат от отговорност за управление, то Радев я приема с охота. Защото на него няма кой да му търси отговорност. Избраният от руския генерал от КГБ Решетников български президент вече не се страхува от избирателите, защото няма как да се кандидатира за нов мандат (а със сигурност му се иска). Вероятно Радев ще направи своя партия, но докато му дойде време за избори, отдавна електоратът ще е забравил какви са ги вършили неговите правителства, а гневът им ще е върху тогавашните управляващи. България е в политическа безтегловност повече от година и това се харесва на Радев – успява да държи волана без надзор. По всичко личи, че злите сили, които бяха обладали всеки предишен управляващ, са успели да си напазаруват и президентството. Техните интереси остават незасегнати. Липсва какъвто и да е парламентарен контрол. Реформа в съда и прокуратурата няма. Всички важни за статуквото са си по местата. Служебните правителства на Радев, чиято роля би трябвало да е само да организират избори, взимат все повече и повече стратегически решения, чиито последици ще се усещат години напред. И тези решения са лично на Румен Радев, не на някой министър или партия. Последиците от тях също ще са на сметката на Радев. Макар че сметката ще я плати народът. Когато през 1990 г. е писана новата ни Конституция, депутатите едва ли са си представяли друг освен двупартиен модел – така беше тогава в повечето големи западни демокрации и в България. Но всъщност европейският парламентарен модел, особено през последните 10-15 години, е майсторството да се управлява с компромиси. Разбира се, в западните демокрации компромисите не са между бивши комунисти и техните производни, които са успели да корумпират всеки ъгъл на държавното управление, завзели са съд и прокуратура и натискат частния бизнес. Но за да има реално управление, партиите в следващия или по-следващия Парламент ще трябва най-после да направят компромиси и да преглътнат лично его. Вот след вот избирателите изпращат точно това послание – не е ОК една партия да има мнозинство, трябва да намерите общ език по важните теми за страната. И вече нямат друг избор. Защото такъв е нашият.
