В първите дни на новата година България беше разтърсена от най-масовото убийство в скорошното ни колективно съзнание. Шест трупа, които според версията на полицията са били простреляни от един мъж. Той също беше открит мъртъв няколко дни по-късно. Причината - самоубийство. Работната теория на следователите е, че това е престъпление от ревност. Убиецът имал връзка с една от жертвите. За тези, които следят редовно американските новини, този тип убийства-самоубийства от ревност за съжаление са често срещани. Случаят изглежда клише, макар в България да не сме свикнали на такива престъпления, особено с оръжие, което там не се продава лесно като в САЩ. Но в дните,  докато вървяха разследването и издирването на предполагаемия извършител, се появиха десетки теории, информации - официални и неофициални, които взаимно си противоречаха и изключваха. Всичко това беше увеличено от лупата на социалните мрежи и когато заподозреният за убийството беше открит самоубил се, мнозина ревнаха, че това е конспирация и не може да е вярно. Полицията и прокуратурата нагласили случая, за да прикрият някаква по-голяма схема, вероятно близка до хора във властта. Разбира се, няма солидни данни това да е така. Но това не пречи тези теории да събират привърженици в социалните мрежи. Но няма как иначе да е. В общество, където доверието към официалните институции е нулево, а медиите са под контрола на едни и същи хора, за които се твърди, че са близки и до прокуратурата, и до управляващите, няма как да е иначе.

Овладяването на медиите от този задкулисен кръг стана все по-осезаемо с все по-бързи темпове през последните няколко месеца - преди началото на прословутото европредседателство. Почти всички - от най-малките до най-големите медии, са поставени в зависимост от тази шайка и за зрителите и читателите това е очевидно ясно. Както казва баща ми - заклет тв зрител, където преди разнищваха политиците сутрин, сега ми дават разни песнички и забавни любопитки. Хората не са толкова глупави, колкото явно си мислят техните управляващи. Дори по времето на комунизма имаше една "Всяка неделя", която да е като опозиционния отдушник на напрежението и място за критика (макар и контролирана). Сега изглежда, че такова място няма да остане, освен може би няколко малки сайта и евентуално една кабелна телевизия. Но и това не е сигурно.

Но тази победа ще им е пирова. Защото в общество, където няма доверие към институциите и за всички е ясно, че медиите са под контрол, дори и очевидни истини няма да звучат правдоподобно. Кукловодите на това медийно превземане не са изчислили, че с толкова много помия, пропаганда и манипулации накрая дори да имат всички медии, никой няма да им вярва. Даже и когато не лъжат. Пирова да им е!