Винаги ми е тържествено и празнично на 24 май. От всички празници, които попадат в категорията „национални", този ми е някак си най-драг. Вярно, че е близо до професията ми, но усещам особена патриотична нотка на гордост. Когато разказвам на някой американец за България, преди да му споделя за киселото мляко и за Стоичков, винаги отбелязвам, че кирилицата, на която пишат повече от 252 милиона души по целия свят, е създадена от двама български братя. Това поставя азбуката ни на пето място в света. Кирилицата дори е използвана в Аляска. Историята на родната азбука припомняме на страници 36-37.
А делото на светите братя Кирил и Методий е живо, дори и тук - на хиляди километри от България. Дори и сега. Стотици български учители в цяла Америка и Канада, а и по света, държат пламъка на българщината жив, като учат новото поколение, родено извън пределите на Родината, на четмо и писмо. Много често подценяваме тяхната роля, но това, което правят, е наистина велико. И недобре платено.
В Чикаго има съюз на писателите, няколко вестника и сайтове, телевизия. Хората в тези организации всекидневно намират начин да подържат езика в имигрантския ни делник. Затова и този празник е така важен и скъп за нас.
На всички, които са избрали да бъдат родители тук, желая време и сили, за да предадат езика на Кирил и Методий на децата си. За да могат един ден и те да го предадат на техните.
На учителите, писателите, журналистите и всички, които използват българския език в работата си - честит празник! Пазете езика, развивайте го и запазете обичта и гордостта ни с него!
Приятен уикенд,
Ясен
