На конференция в Лисабон преди 2 години един от най-популярните професори по политическа психология шокира колегите си с доклад, който предвижда края на демокрацията. Проф. Шон Розенберг преподава в UC Irvine и според него демокрацията се самоизяжда и навлиза във финалната си права. Неговата прогноза? „В утвърдени демокрации като САЩ демократичното управление ще продължи неумолимия си спад и в крайна сметка ще се провали.“ Повод за доклада му тогава е възходът на Доналд Тръмп и десните популисти. Но и упадъкът на демократичните институции и доверието в тях. В България, където то никога не е било високо, днес води до сигурна смърт. В буквалния смисъл на думата. Розенберг има дипломи от Йел, Оксфорд и Харвард. Той става известен през 80-те години с проучване, което обяснява как избирателите предпочитат кандидати, базирано на техния външен вид, а не позиции или предложения по проблеми. Демокрацията е трудна работа, отбелязва професорът. Според него елитите в обществото – хората с голямо доскоро доверие, не се справят с тази отговорност, а хората не са способни да вземат правилните решения – нито на рационално, нито на емоционално ниво, за да управляват една добре функционираща демокрация. Според тезата на Розенберг – демокрацията е упорит труд и изисква много от тези, които участват в нея. Изисква хората да уважават тези с различни гледни точки от техните и хората, които не приличат на тях. Тя изисква от гражданите да могат да пресяват големи количества информация и да разделят доброто от лошото, истинното от фалшивото. Изисква внимателност, дисциплина и логика. За съжаление еволюцията не благоприятства упражняването на тези качества в контекста на съвременна масова демокрация. Позовавайки се на различни научни изследвания, Розенберг твърди, че хората не мислят трезво и рационално. Различни видове емоции изкривяват мозъка ни на най-фундаментално ниво. Например расизмът лесно се задейства несъзнателно у белите хора чрез снимка на чернокож мъж, облечен с качулка. Ние лесно се отказваме от доказателствата, когато това не съвпада с нашето мнение, докато лесно се съгласяваме с информация, която потвърждава нашите пристрастия, независимо дали е вярна или не. Сетих се отново за доклада на проф. Розенберг тези дни, след като прекарах малко време в България и говорих с доста хора по темата за ваксините – предимно мои познати и приятели, но и непознати – от продавачи в магазини, през служители в банки и големи компании до университетски преподаватели. Удивен съм от всеобщото отричане на медицинските факти и липсата на каквото и да е доверие в институциите – ако не българските, то в световните или на държави, които традиционно българите приемат за успели и мнозина емигрират там. Когато математик направи прогноза за предстоящия брой новозаразени или смъртни случаи от COVID-19, коментарите в социалните мрежи са по-ужасяващи от прогнозите. Едните са откровени заплахи към математиците, но поне половината се чудят „откъде той знае колко ще са“ заразените/починалите. Само се замислете – мнозина се чудят как математик може да направи прогноза за нещо сравнително лесно – знаем, че 7-8 на всеки 10 приети в болница с COVID-19 не излиза от нея. Този тъжен процес обикновено отнема 20-ина дни. Като се умножи по броя на новоприетите в болниците, може да се направи сравнително точен извод за това какво предстои. Това обяснение, разбира се, е много опростено, но сравнително точно. Но за хората е необяснимо как математик ще може да направи тази прогноза. Прав е проф. Розенберг, че хората не търсят информация, а утвърждаване на собствените им възгледи и най-вече страхове. Независимо че в България от седмици всеки ден умират близо 200 души и най-лошото, според математиците,тепърва предстои. Нашият мозък, казва Розенберг, се оказва фатален за съвременната демокрация. Хората просто не са изградени за това. А политиците в България изглеждат неспособни, особено в предизборна кампания, да съберат смелост и да излязат с ясно послание за нуждата от мерки и да убедят сънародниците си да се ваксинират. А им става все по-трудно. Според проф. Розенберг политическите елити губят контрол над институциите, които традиционно са спасили хората от най-недемократичните им импулси. В случая упорството да не се приемат очевидни, научно доказани истини, води само до сигурна смърт.