Повече от 1 милиард долара са събрани за възстановяването на катедралата “Нотр Дам”. Това би трябвало да е добра новина. Но в разделеното ни общество, изглежда, няма кауза, която да може да ни обедини. Моментално се появиха серия от коментари, колажи, шеги и възмутителни коментари – ама как е възможно да се дават тези пари за църква, имало толкова гладуващи – в Африка, в Сирия, в Ирак, в България; толкова църкви и паметници в България се рушали, а за историческите сгради и артефакти в Сирия нещо? Съгласен съм, че има голяма доза лицемерие и собствен ПР в някои от тези дарения. Но да погледнем фактите – някои от най-богатите френски граждани и техните компании дариха по 100-200 милиона евро още в първите 24 часа след пожара. Ясно е, че ще получат данъчни облекчения, но нали точно заради това са направени тези закони – за да стимулират дарителството (някои от милионерите се отказаха да се ползват от данъчната преференция за сумите, които даряват за “Нотр Дам”). Но това е жест на богатите и успели хора на Франция – все пак не е комунизъм и всеки сам решава за какво и как да харчи парите си. Дори това да са глупости според някои. А какво правят богатите и успели хора в Сирия, Ирак, Африка… и България? Има нещо, което обединява повечето от тях (не всички, разбира се). Те продължават да грабят от народа си, готови са да подпалят историческото си наследство, ако това е нужно, за да правят още пари, и след това да подкупят някого, за да изкарат виновен някой клошар – спомняте си за красивите Тютюневи складове в Пловдив или за Царските конюшни в София. Това е разликата – въпрос на цивилизационен избор. А възмутителните коментари за гладуващите и страдащи в Африка, Ирак, Сирия ми се струват още по-лицемерни от даренията на някои от богаташите за “Нотр Дам”. Когато в новините правим репортажи по тези теми, рейтингът пада, кликовете в сайтовете намаляват – просто тези теми не вълнуват, да не се лъжем. Едва ли растат и даренията за тези места и каузи в благотворителните организации. И е ясно защо – тези хора, които страдат неимоверно, не изглеждат като нас – не са бели, не са християни и са далеч. Това е истината. Затова има толкова много хора, които искат да строят стени – и тук, и в България, за да се пазим от тези, различните. Затова и техните теми не ни вълнуват, докато не се окажат на прага ни, буквално. Ако имаше по-добра политика към тези райони, едва ли милиони щяха да тръгнат да търсят убежище и по-добър живот в Европа. Но няма, не се интересуваме, не ги гледаме, да се оправят сами – това казваме. Но сами в този толкова малък и свързан свят няма. Един ден проблемът се оказва на границата ни, напиращ да влезе. А що се отнася до идиотската идея на премиера Бойко Борисов и един куп селски (по манталитет) кметове България да изпраща пари на Франция, мога още от сега да се обзаложа на едно – Париж ще има възстановена “Нотр Дам”, преди България да построи автомагистрала “Хемус”. И никой не може да ме убеди в обратното. А след няколко години и фактите ще го докажат. Иначе да, България може и трябва да помогне с талантливи живописци и реставратори, да покаже съпричастие към тази загуба на общочовешката ни история, но това с паричните дарения от по 5-10 хиляди долара (каквато идея имаше в Поморие) е малко като видяла жабата, че подковават коня. Но май било волът. Смешна работа на парвенюта. Иначе в САЩ за нашите приятели католици този уикенд е Великден, за нас – Цветница. Поводи да се помолим за по-добър свят.