Поне за този брой 300 на BG VOICE ми се искаше по-малко политика, но явно сезонът е такъв. В България уж всички искаха предсрочни избори (или поне така казват), но сега има доста мераклии за ново правителство в този парламент. Най-вече ГЕРБ, които винаги най-силно са крещели, че са готови да отидат на избори. Може би защото ще им е трудно да пробутат набързо мажоритарния вот, пожелан на референдума. А той вероятно ще ги бетонира в управлението. Но при служебно правителство и изтичащи дни на сегашния парламент това изглежда невъзможно, особено при съпротивата на БСП. С правителство на т.нар. патриоти (повечето с картончета в ДС и финансирани от Москва) Валери, Волен, Каракачанов обаче това ще може да се случи. Борисов и ГЕРБ щели да подкрепят такъв кабинет, за да върнели жеста, но нямало да участват. Това било отговорно политическо поведение за доброто на държавата, уверяват ни забърканите в схемата. А избирателите я искат тази мажоритарна система с надеждата да ги изхвърлят всички тия от управлението, което вероятно ще е наистина за доброто на държавата. Е, няма да се случи. Все пак това е представителната демокрация - референдумите и популизмът обикновено не водят до добри решения, но трябва да се мине и по този път.

И като стана дума за популизъм - Доналд Тръмп. Новоизбраният президент реди кабинет като в риалити шоу - негови противници и поддръжници влизат и излизат в Тръмп тауър в Ню Йорк - парад за пред телевизионните камери. И докато в twitter ставаме свидетели и обсъждаме последните му скандални изблици, той обявява министър след министър - и те изглеждат като по калъп - бивши банкери, основно от "Голдман сакс" и типични за консервативното крило на Републиканската партия (повечето от новите назначения са свързани с политическия проект на братята Дейвид и Чарлс Кок). Докато ние се възмущаваме или забавляваме с изблиците на Тръмп в twitter, той успешно отклонява вниманието ни от бизнес интересите си по целия свят, които са в конфликт с новата му позиция (повече за това на страници 8-9), отмятането на обещанията към избирателите си - за Обамакеър, за имиграцията, за разследването на Хилъри Клинтън и фондацията на семейството й, за промяната във Вашингтон и "прочистването на блатото" от старите играчи и лобисти. Но все пак успя да удържи едно от обещанията си - част от работните места във фабриката за климатици в "Кериър", Индиана, ще останат там, а няма да се преместят в Мексико. Не знаем засега какво компанията ще получи в замяна, но това е знакова победа за новоизбрания президент.  За всяка една такава спасена фабрика обаче има поне две, които изнасят производството си в чужбина. И това е тенденция, която трудно ще бъде спряна. Икономиката на САЩ се променя и отговорът едва ли ще са обещания производствата да се запазят тук. Вероятно по-добро образование в сфери, което да отговаря на нуждите на новата информационна ера, която ще движи американската икономика в следващите десетилетия. Но това трудно се обяснява в 140 символа в twitter.