Денят, в който излиза този брой на BG VOICE, е 24 май – за мен най-българският и хубав празник. Денят, в който отбелязваме това, което ни отличава от почти всички други нации по света – дали сме азбука на поне 15 други нации (едната империя при това). Кирилицата се използва от над 250 милиона души по целия свят. Но за нас е повод не просто на гордост, а и на национална идентичност. И това е толкова ясно и категорично за всички нас, които живеем далеч от Родината. На този 24 май българите в Чикаго вече имат и първата собствена сграда на училище – през седмицата общината в Дес Плейнс одобри решението Малко българско училище да стане собственик на собствена сграда. В цяла Америка работят десетки училища, които учат малките българчета, родени тук, на нашето четмо и писмо. Това е първата и най-силна връзка с нашия корен за тези деца. Преди няколко седмици ви разказахме за госпожа Малинка от Ориндж каунти – бивша учителка, спечелила зелена карта, на която професията й липсвала много. Тя се разбира да учи децата на две семейства на български език. „Каква беше изненадата ми, когато спрях колата пред училището и видях навалица. Помислих си, че хората са дошли на църква, но после една жена ми поднесе питка върху българско ленено бродирано каре за добре дошла. Беше много вълнуващо“, разказва с разтреперан глас Малина. На този импровизиран първи учебен ден се оказва, че българите са разпространили помежду си мълвата за българската учителка и са се събрали 12 деца. Към тях се присъединяват и други и в един момент библиотеката не може да събере 55-те ученици на Малина. Сетих се за нея, като гледах точно на 24 май репортаж за нейното училище по Нова телевизия. Сега сред учениците й има много американци – родители на българчета от смесени бракове или техни приятели. Вижте видеото и прочетете повече за Малинка тук >> Да са живи и здрави тези наши наследници на делото на светите братя Кирил и Методий. На толкова километри от дома, с всички трудности на американското ни всекидневие те остават верни на тяхната мисия – да разпространяват и да пазят родната азбука и език. На този 24 май обаче трябва да си дадем и сметка, че не успяхме да постигнем преподаването на български език в гимназиите в Чикаго. Споразумение за това беше постигнато между генералния ни консул Иван Анчев и шефа на училищен район 214 д-р Шулър. За съжаление обаче тази възможност пропадна, след като не се записаха достатъчен брой българчета, които искат да изучават родния език през седмицата. Това е нещо, по което още ще трябва да работим, за да се случи. В САЩ и Канада има десетина печатни издания, уебсайтове и други медии, които също поддържат българския език жив и част от всекидневието на десетки хиляди наши сънародници, които са решили да живеят от тази страна на Океана. Към тях трябва да добавим и членовете на базирания в Чикаго Съюз на българските писатели в САЩ и по света. На всички учители, журналисти, писатели, радетели и поддръжници на българския език и слово – честит празник! Нашата мисия е да запазим словото ни чисто, живо и непреклонно пред краткотрайната мода или бързата асимилация. Език свещен на моите деди, както е написал Иван Вазов. Нашата задача е да го запазим като език на нашите деца и внуци. Честит 24 май, българи! Това е повод да сме горди!
