Докато Европа се отърсваше от "брилянтното" британско решение уж да напусне Европейския съюз, Истанбул беше разтърсен от поредния терористичен атентат. Този път на летището - самия символ на обединението - между Изтока и Запада. Мястото, което най-добре символизира космополитността на Истанбул като пресечна точка на хора от всяко ъгълче на света, раса, религия, култура. Именно това целяха терористите. Въпросът е дали ще успеят. Много българи, които обичат да летят през Истанбул, казват, че няма да променят плановете си. Някои вече пренасочват билетите си през други европейски столици. Техните мнения събрахме на страници 14-15, а темата на броя започва от страница 12. Последното, разбира се, може да намерите и на нашия сайт www.BG-VOICE.com заедно с видео и снимки.
Удар срещу единството на Европа беше и решението на референдума във Великобритания. Аз лично съм много скептичен, че страната в крайна сметка ще напусне ЕС. Политиците там вече говорят, че засега няма да активират чл. 50 от Лисабонския договор, който урежда излизането на дадена страна от съюза, а опасенията, че Северна Ирландия и Шотландия могат да поискат независимост от Обединеното кралство, вероятно ще отрезви мнозина. И това вече май се случва, съдейки по коментарите за Bregret-a след Brexit-a. Но тази несигурност срина борсите (а оттам и пенсионните спестявания на милиони), възможно е да отприщи вълна от подобни референдуми, а и ще повлияе на политическите процеси от двете страни на Океана, включително и на президентските избори тук.
Аз съм от поколението, което има съвсем бегъл спомен от света преди обединена Европа. И повечето млади хора в Англия, които не познават друга форма на съществуване със съседите от ЕС, гласуваха против излизането на страната. Отново имаме младите, образованите, живеещите в големите градове срещу онези в малките населени места с по-ниско образование, тъгуващи по нещо от миналото, което имат усещането, че им е отнето. Те са онези, които искат да направят Великобритания отново велика. Звучи като предизборния слоган на един американски кандидат, нали? Това противопоставяне обаче е видно навсякъде по света и корените му се крият в липсата на пари и възможности за развитие и по-добър живот. Тогава хората търсят причината у другите, у чуждите, в обединението вместо ревнивото пазене на "своето". Но историята всъщност е показала толкова много пъти, че това не е печелившото решение. Но кой да я помни историята. А сега се пише нова страница от нея. Но текстът звучи някак си познат. Да видим дали можем да го сменим.
