Първата държава, която оказва помощ на Турция след земетресението, е Гърция. Почти веднага я следва България. В прощалната си реч, малко преди Коледа миналата година, предишният турски посланик в Гърция Бурак Озугергин казва с надежда: „нека не са ни нужни пожари, земетресения и други бедствия, да ни напомнят, че сме съседи.“ Само два месеца по-късно думите му намират потвърждение в действията на Гърция. А двете държави бяха на ръба на война само през 1996 г.
Във Facebook се споделя една история как служители на българска компания искат да пратят помощ за Турция. Събраните дарения стигат за 15 товара. Решават, че ще е по-лесно, бързо и евтино да го направят през гръцкия им офис, така същите пари ще стигнат за 27 товара. Малко по-късно получават мейл от гръцките им колеги, който гласи: „Фирмата производител на бутилираната вода ни дава 80% отстъпка, след като разбраха, че е за пострадалите от земетресенията. По същата причина спедицията ни дава 50% отстъпка. Сега ще изпратим повече от 40 пълни транспорта. Обещаха ми, че до петък всичко ще е доставено. “ Мултиплицирана междусъседска доброта – близо три пъти повече дарения за пострадалите когато на Балканите работим заедно. „Гърция за Турция. Помислете за тази случка следващия път, когато Ви говорят за „Хилядолетна омраза“, завършва поста на потребителя Dimitar Georgiev. Сложните балкански отношения, трупани през последните няколко столетия не пречат доброто да бъде победител. През август 2020 г. България изпрати помощ на Македония след наводненията там. През 1999 г. правителството на Иван Костов прави подарък на Македония - 94 танка Т-55 и 108 гаубици плюс един пълен боекомплект за тези оръжия. След края на войната в Югославия, Сърбия си изтегля военната техника и за Македония не остава нищо. Някои там казват, че българското дарение е респектирало достатъчно Албания, за да не ги нападнат. На Балканите историята е обща, сложна и е повод за спорове. Но тя е миналото. Политиците я използват за разпалване на страсти, собствени амбиции и цели, но не и в полза на народите си. Действията на властите в Република Северна Македония от последната седмица около честванията на годишнината от рождението на Гоце Делчев са абсурдни, неоправдани и грешни. Това не е пътят към Европейския съюз, нито към добри междусъседски отношения. Македонската държава и някои хора там имат проблем със себе си, а не с България. Решението минава през разсекретяване на архивите на техните комунистически тайни служби и написаното там ще отхвърли много от техните тези за възникването на държавата им. И вероятно ще е болезнено. Но това е реалността. София отдавна е преглътнала това минало и историческа реалност, осъзнавайки настоящето. И че бъдещето не е в деленето на общата ни история, а как стъпваме върху нея и какво градим заедно. Защото това е да си част от Европейския съюз – работа заедно. Без съмнение споровете между България и РСМ се разпалват от Русия, защото са в неин интерес. Но действията на властите в Скопие не могат да бъдат оправдавани само с активните мероприятия на наследниците на КГБ. Отговорността е тяхна. И да, за България бързото приемане на Македония в ЕС е от стратегическо значение, но това не може да стане докато властите там не променят думите и действията си спрямо българското малцинство в страната и общото ни минало. И пресичането на руското влияние в нашия регион не може да е достатъчна причина ние да си затворим очите за това.
