Време е наистина за друго. Време е за партии и лидери, които спазват законите и установените конституционни и демократични норми, които не се карат във Facebook от джипка или диванче, които разбират, че еднолично управление едва ли скоро ще има и че България в крайна сметка е парламентарна република. Време е за избиратели, които активно участваме в политическия процес като гласуваме, протестираме и се интересуваме и научим урока, че (без значение дали ни харесва или не) няма друг вариант освен да следваме правилата на системата, която от дълги години работи добре на толкова много места по света. Като успял бизнесмен и шоумен, Слави Трифонов не е свикнал да се съобразява с околните и обича да взима еднолични решения. Но в политиката това не може да се случва, дори да имаш мнозинство. Още по-малко - с 65 депутата. Не може да отхвърляш коалиции и писмени споразумения с партньори, защото някой в миналото ги е превърнал в „мръсни думи“. Не може да свеждаш до знанието на хората, от които търсиш подкрепа, имена на министри, без да потърсиш тяхното мнение и одобрение – защото то ще ти е нужно в пленарна зала. Не може да не подпишеш споразумение за какво точно я искаш тази подкрепа и какво точно ще направите заедно и кога. Да, в най-новата ни история тези коалиции и споразумения често са били кухи фрази. Но нали е време за нещо друго? Може да си анти-системна партия, но не може да не работиш според правилата на парламентарната република, описани в Конституцията. Не може да си толкова инат, че да си готов да създадеш абсолютен правен хаос, който може да има последствия за десетилетия напред. Когато президентът е издал указ за гласуване на кабинет, не може да го изтеглиш. А жалкият опит на кандидат-премиера на ИТН Пламен Николов да се откаже от номинацията си „поради лични причини“, преди тя да е гласувана в Народното събрание, всъщност показва, че не той взима решенията. Взима ги Слави Трифонов. А да ви припомня – за него не е гласувал нито един български гражданин на 11 юли. Защо той реши да не бъде кандидат за нищо. Борисов поне се отказа да е депутат след изборите. Не е ли крайно време решенията за това как се управлява държавата да се случват наистина пред погледите на всички ни – в парламентарната зала, както е по Конституция. Разочарованието и недоволството от досегашното управление не може да са причина за неуважение към процесите и институциите, които превръщат една група хора на дадена територия в действаща държава. И се започва от дрехите, които избираш, за да се появиш на работното си място в Парламента. В политиката има два вида мандати – единият е правният, който получаваш, когато имаш най-много депутати и ти се пада по закон. Но по-важният е мандатът на избирателите – дали изборните резултати ти дават правото за еднолично управление и ти да определяш дневния ред на държавата по усмотрение и базирано на предизборната ти програма. Истината е, че „Има такъв народ“ съвсем не е безапелационен победител – разликата с втората партия е по-малко от 16 хиляди гласа или около половин процент. ИТН просто нямат мандат в по-широкия смисъл на думата за управление. Техният мандат се изчерпва в това да създадат коалиция за съвместно управление – това е, което избирателите сме постановили. На никой вероятно няма да му се хареса възможната комбинация от партии, но това е положението. И хората на Слави се провалиха в това – най-вече заради наглото и надменно поведение, надминаващо дори това на ГЕРБ, и отказът да се спазват елементарните правила на парламентарната демокрация. А добри примери в Европа има много, които можеха да се привнесат – не само завършили в чужбина кандидат-министри. Оставям настрана спорните кандидати за постове и техните биографии, скандални интервюта и драми и съмненията за някакви уговорки с ДПС – от поканата за разговори с тях през координираните атаки на ИТН-ДПС-ГЕРБ към министри от служебния кабинет до гласуването на обща комисия „Буждака“, която ясно обслужва ПР нуждите на Доган. Може би са ходове, направени напук и от его, но със сигурност поставят огромни въпросителни пред Слави и неговата партия. И докато най-твърдото му ядро може и да се радва на този разпад на процесите в системата на парламентаризма, то отговорността на политиците е да пазят правилата, да ги спазват и ако е нужно - подобряват. Време е за нещо друго и по всичко личи, че за трети път ще трябва да отидем до урните, за да решим какво да бъде то.