Скандалът с уж бития репортер на "Господари на ефира" Димитър Върбанов стана тема номер 1. По странно стечение на обстоятелствата на десетина хиляди километра от Велико Търново, където се е случила драмата, и аз се оказах замесен. След като попитах в Ню Йорк премиера Бойко Борисов какво прави МВР след поредния случай на насилие срещу журналист, той нареди на шефа на Националната полиция да му докладва в рамките на час и половина какво се случва. Преди да изтече премиерският срок, шефът на склада и един охранител бяха арестувани около 3-4 ч. сутринта българско време. Борисов се обади, за да ми каже резултата от бързата му намеса, и така, раздали правосъдие, всички от тази страна на Океана заспахме. Но когато се събудихме, видяхме кадрите от охранителните камери. Историята се оказа малко по-друга и преувеличена.

Връщайки лентата назад и разговаряйки с колеги в Новините на NOVA, разбрах, че от "Господарите" не са пратили близо 24 часа исканите кадри от техните камери. А софийската редакция на предаването обикновено изисква от техните кореспонденти да им изпращат целия суров материал (кореспондентите в новините си пращат репортажите монтирани или само онова видео, което ще е нужно за монтажа). Тук изниква въпросът дали от предаването са били наясно още от самото начало какво точно се е случило, но са решили да преиграят, както често правят.

Всъщност какво е "Господари на ефира"? Едно шоу с танцуващи момичета, водещи - комедийни актьори, и видеа с телевизионни гафове и любопитни клипчета от интернет. През последните години излъчиха десетки разследвания и разкрития по сигнали на зрителите. Факт, който никой не може да оспори. Но си остава едно забавно-развлекателно шоу, което няма как да спазва всички професионални изисквания на разследващата журналистика. "Господарите" разчитат на провокация, ефектно представяне и хиперболи с драматични кадри, графики и надписи.

Но в държава, където всичко е подменено, това изглежда някак си логично - комедийно шоу предаване да е върха на разследващата журналистика; комикът, който вечер разказва вицове по телевизията преди лягане, е авторитетна публицистика и двигател на референдум за промяна на политическата система. А държавата се управлява като риалити шоу с пищни медийни изяви на премиера и упражнения по кризисен ПР при всяка драма, която може да наруши имиджа на властта.

Защото какво би трябвало да се случи в една нормална държава? Не би било ОК премиерът да нарежда по телефона кой да бъде арестуван. Прокуратурата щеше да е направила своето разследване и да е преценила има ли нужда от арест или друга мярка. Същото като инцидента с бащата на президента Румен Радев - никой не го съобщава, никой не пише акт на човека, докато не излиза клипче с катастрофата. Тогава МВР-то на Борисов се задейства, но всичко пак е наужким - драмата се използва за ПР и нападки срещу политическия му опонент от другата страна на "Дондуков", а не за правосъдие за жертвата и извършителя.

Въобще Борисов продължава това управление наужким - и министрите му така действат, и полицията, и прокуратурата - всичко е като на игра. Медиите критикуват наужким, опозицията и тя така, а всъщност всички въртят далавери заедно, а по-големите скандали стават само когато не могат да е разберат за нещо. И хората участват наужким в т.нар. демокрация - нито гласуват, нито изискват от политиците си да спазват обещания, нито ги  държат отговорни. И те наужким спазват законите и правилата, защото имат ли друг избор? Всичко е наужким.

И когато един младеж преиграе, подкрепен и вероятно поощрен от своите продуценти, е лесно целят гняв да се изсипе върху него - от премиерския до всеки втори във Facebook с хитър колаж или статус. Това не е наужким. Но пък трае кратко.

И въпреки това ще завърша с един от хитроумните статуси, който ми хареса - "Господарите" са като Македония - като нямат история, ще си я измислят.