Снимки: СБЖ
Наскоро възпитаничката на НАТФИЗ Ива Антиоко, която от 10 години живее в Лос Анджелис, направи пробив в късометражното кино. Неин филм бе номиниран в конкурс за творби, вдъхновени от снимки. Точно това е направила и Ива, която се запалила, след като видяла снимка, озаглавена „Нейният вълшебен трон". Ако тя спечели, нейната творба ще бъде сред петте победители и ще се излъчи тази есен с ленти на звезди като Ева Лонгория и Джейми Фокс, които също участват в конкурса. Нейната лента бе сред двайсетте финалиста в конкурса "Проджект имаджинейшън" на режисьора Рон Хауърд, създател на незабравими филми като „Аполо 13", „Far and Away" и „A Beautiful Mind". Ива е работила над визуалните ефекти на сериалите „CSI: Crime Scene Investigation" и „Battlestar: Galactica". Преди да пристигне в Америка, е била един от първите графични дизайнери на bТV. Ива е омъжена за режисьора и продуцент Крейг Антиоко. Имат двама синове - Лео (7 г.) и Калвин (4 г.).
Ива, изненада ли те, че твоя лента е включена в престижния конкурс на режисьора Рон Хауърд „Проджект имаджинейшън"? С какво този конкурс е по-различен и привлича ли много творци?
- Да, бях много приятно изненадана и развълнувана. Той е базиран на снимки, които са спечелили конкурса на "Канон" тази година и идеята да направя сценарий, вдъхновен от тях, ми допадна много!
Как се реши да участваш и какво изпита, като разбра, че твоят филм е сред номинираните двайсет?
- Решението ми да участвам дойде от снимките, които видях. Те пробудиха у мен нуждата да направя филма и да разкажа тази кратка история от моето детство. Както вече казах, бях изключително щастлива и много се надявам да съм сред петимата печеливши!
Разкажи за филма. Как се казва и кое те накара да го направиш? Кое беше предизвикателството и тръпката?
- Филмът се казва ,,Abururn". Нуждата да разкажа нещо близо до сърцето ми предизвика историята от всички снимки, които трябваше да подбера. Една от тях, в категорията „Характери", която се казва „Нейният трон беше вълшебен", стана ядрото на моята кратка история, а другите теми я допълниха като пъзел. Много от нас са живели с мисълта, че през нощта играчките оживяват - затова реших с моята лента да се върна в детството. Снимките минаха бързо и без препятствия, с много малък екип и всеки един от нас знаеше какво очаквам, така че крайният резултат беше точно това, което исках да бъде.
От десет години си в Америка. Как се реши да напуснеш България?
- Да, от десет години съм в Лос Анджелис, но в Щатите идвам близо от 22 години. Моята сестра Катрин живееше във Вашингтон, така че страната не беше нещо ново за мен. Определено разликата между Източното и Западното крайбрежие е огромна. А и градът на ангелите ми допада много заради свободния дух на хората тук, слънцето и простора на този щат и град, разбира се. Заминах за Лос Анджелис, след като срещнах моя съпруг Крейг Антиоко, с когото бяхме близо две години заедно, преди да се оженим. Той също работи във филмовата индустрия като режисьор и продуцент.
Кога те забелязаха за киното? Спомняш ли си как се случи това и кой беше човекът от Холивуд, който ти повярва и ти протегна ръка да работите заедно? Какво е усещането да отвори врати пред теб Меката на киното и чувстваш ли се уютно там?
- Всъщност в киното работих още преди да замина за САЩ. Първо в ,,Ню имидж", след това в ,,UFO films" като специалист по 3D визуални ефекти. Това беше страхотна школа, защото работехме много, а ни плащаха малко. Много различно от това как стоят нещата тук. Впоследствие като всеки 3D VFX специалист, като пристигнах в Лос Анджелис, съм работила в много филмови продукции. Нашият бизнес е такъв, че не се задържам на едно място, а нонстоп минавах от един в друг филм, което, освен че е много интересно, понякога е изключително изморително. Но щом обичаш работата си, а аз наистина я обичам много, това е от по-малко значение.
Сред филмите, които си правила, е хитовият сериал „От местопрестъплението", който от няколко години се върти и в България по телевизиите. Те са тематично разделени и действията им се развиват в Маями, Ню Йорк и Лас Вегас. Трудно ли се работи със звезди като Джери Брукхаймер, Дейвид Карузо, Мак Тейлър, Мелина Канакаредес и други? Какъв беше твоят ангажимент в него и какво остави работата по него у теб?
- Аз работя в пост продукциите, така че нямам контакт с актьорите. Била съм на снимките на няколко филма и всеки актьор е различен. В края на деня обаче и те са хора като всички нас. На снимките на Lonley Hearts се срещнах с Джеймс Гандолфини, когото всички познаваме като главния герой Тони Сопрано в култовия сериал „Семейство Сопрано". За съжаление той почина през юни, когато посети родината на своя род - Италия. Джон Траволта, Джерет Ледо и Салма Хайек... Те са изключително земни и много искрени хора.
Казваш, че напоследък избираш сценарии с по-земен и човешки характер. Какво имаш предвид?
- Толкова дълго работих по филми със специални визуални ефекти. Когато започнах, това беше нещо ново и гиганти във филмовите продукции като „Междузвездни войни" и ,,Ailient" ми се струваха страхотни, и то не само заради специалните ефекти, които по онова време за мен бяха невероятни, но и заради страхотните им сценарии. Днес след толкова години всеки иска да прави филми с извънземни, космически станции и хиляди такива невероятни неща, защото 3D и VFX са толкова популярни, но забравят, че ако няма история, всички изглеждат еднакво. Сега като режисьор и сценарист мен ме привличат истинските истории с истински хора. Такива, които могат истински да ме накарат да се смея и да плача!
Работила си като графичен дизайнер в bТV. Какво донесе със себе си в Америка и какво използва в работата си от опита в тази българска електронна медия?
- Започнах в bТV в самото начало на телевизията. Усещането беше страхотно, защото всичко беше ново и имаше голям ентусиазъм. Там срещнах едни от най-талантливите журналисти и режисьори - хора, изпълнени с желание да правят новини. Да си призная, понякога ми липсва тази тръпка от нюзрума, когато идваха новините! Но графичният дизайн и това, което правя сега, са изключително различни неща. Тогава го правех, защото съм художник и имам око за това как стоят нещата на екрана. Не може да се каже, че съм графичен дизайнер, защото съм режисьор аниматор. Имах щастието да завърша при най-великия режисьор и аниматор - Доньо Донев. Лека му пръст!
Киното или телевизията?
- Разбира се, киното!
Би ли се захванала с документално кино и ако да, каква ще е главната ти тема и подход?
- Мисля, че моето поприще е игралното кино. Но ако съм документалист, ще търся истории от живия живот.
Разкажи за себе си. Майка ти Рада Петкова е един от водещите български фоторепортери и председател на Клуба на фоторепортера, а баща ти известен художник. Ти какво взе от тях в своята работа и какво очакваш от следващото поколение? По кои стъпки ще поеме то?
- Аз съм това, което съм, благодарение на моите родители. Понякога се шегуваме, че съм 50 на 50 от двамата. Фоторепортер + художник = на кинаджия. Имам щастието да бъда част от тях двамата и те са хората, които ми помогнаха да бъда себе си и винаги са били до мен на 100 процента. Надявам се, че някой ден ще съм поне наполовина добър родител като тях.
Розалина Евдокимова
