Семейство и кмет влязоха в унизителен и за двете страни спор след смъртта на 69-годишна жена, починала от коронавирус.
Смразяващата история на Куна Стайковска от Хисаря е на път дори да промени закон, а генерал Венцислав Мутафчийски стана неволен рефер в Пловдив как и кой трябва да изпраща и заплаща разноските за последния път на заразените, пише „24 часа“.
Двама братя – международни шофьори, не взеха тялото на майка си от пловдивска болница с аргумент, че са под карантина със семействата си и че никой не ги е предупредил за нейната смърт.
Кметицата на Хисаря Пенка Ганева, чиято съгражданка е Куна Стайковска, се заела с последните грижи за нея и общината отпуснала от бюджета си 1800 лева.
“Можеха поне ковчега й да платят. Имаше вероятност жената да бъде погребана в Пловдив служебно. Реших, че това не е редно, и трябва да бъде положена в Хисаря, където е живяла”, обясни Ганева пред “24 часа”. Тя подозира, че отказът е продиктуван заради разноските по погребението. Близките обаче твърдят, че не са били уведомени за погребението.
“Болката ни е голяма. Единият от синовете навремето не можа да изпрати баща си, а сега и майка си”, заяви Невяна Андонова, снаха на починалата Куна.
От болницата водили многократни разговори с братята в деня на кончината и ги молили да отидат да подпишат документите за освобождаване на тялото. Накрая запознали със случая и областния управител на Пловдив Дани Каназирева, а тя потърсила кметицата на Хисаря.
“Спазихме всички изисквания и направихме служебно погребение - без ритуал, без роднини, приложихме всички санитарни мерки. Имаше полиция и представители на РЗИ”, разказа Ганева. Тя е категорична, че контакта с траурната агенция и транспортирането на починалата са могли да свършат и най-близките, макар и под карантина.
“Какъв е проблемът да се обадят по телефона и да се разплатят?”, чуди се Ганева. Само ковчегът струвал 1000 лева, тъй като трябвало да е херметизиран - отвътре е метален и посипан с хлорни препарати.
Снахата на починалата е категорична, че Пенка Ганева говори неверни неща.
“Никой не ни даде информация. Всички сме под карантина, която изтича на 16 април, и не можем да излезем от вкъщи”, обясни тя. Разбрали няколко часа по-късно, че родственицата им е погребана, и това ги натъжило.
“А толкова искахме ние да си я изпратим както подобава. Звъняхме на Пенка Ганева, вдигна секретарката и ни каза да оставим телефон. Не последва обаждане”, описва Андонова. Тя разказа, че свекърва й била приета в пловдивската болница “Каспела” на 1 април. Всеки ден близките звънели, за да питат как е.
“Много трудно се свързвахме с лекарите, тъй като беше в интензивното. Получавахме различна информация - веднъж ни казваха, че е добре, адекватна и в съзнание. На 11 април - ден преди да почине, телефона вдигна лекар, който ми се скара: “Кой ви каза, че е стабилизирана”, сопна ми се медикът”, описа Невяна. Пред нея той заявил, че пациентката е в тежко състояние от момента на приемането. На следващия ден - 12 април, Куна починала.
“Обадиха ни се от болницата в 15,50 часа, за да ни съобщят, и уточниха, че трябва да оправят документите. Няколко часа по-късно ни приканиха да отидем, за да разпишем, че не желаем аутопсия. А ние държахме на това”, допълни снахата.
На 13-и разбрали, че родственицата им е погребана служебно.
“Не ни разрешиха да нарушим карантината. Търсихме съдействие от кметството да я оставят в камера до изтичане на наложения режим”, казва Андонова. По думите ѝ цялото семейство - двамата синове на починалата, снахите и двете внучета - на 1 месец и на 9 години, са добре.
“Не сме имали симптоми и никой не ни е изследвал”, твърди Невяна.