Почти 90% от 540 млрд. долара глобални субсидии, отпускани на земеделски производители всяка година, са "вредни", установи тревожен доклад на ООН, пише "Гардиън". Тази селскостопанска подкрепа уврежда здравето на хората, подхранва климатичната криза, унищожава природата и води до неравенство, като изключва дребните фермери, много от които са жени според агенциите на ООН. Най-големите източници на емисии на парникови газове, като говеждо месо и мляко, са получили най-големите субсидии, се уточнява в доклада. Те често са произвеждани от големи индустриализирани групи, които са в най-добра позиция да получат достъп до субсидии.
Без реформа нивото на субсидии е на път да скочи до 1,8 трлн. долара годишно до 2030 г., допълнително увреждайки благосъстоянието на хората и влошавайки планетарната криза, подчертават от ООН. Подкрепата за "извънгабаритната" месна и млечна промишленост в богатите страни трябва да бъде намалена, докато субсидиите за замърсяващи химически торове и пестициди трябва да спаднат в по-бедните страни, се посочва в анализа. В доклада, публикуван преди срещата на ООН за хранителните системи на 23 септември, се казва, че пренасочването на субсидиите към благоприятни дейности може да "промени играта" и да помогне за прекратяване на бедността, премахване на глада, подобряване на храненето, намаляване на глобалното затопляне и възстановяване на природата. Доброто използване на публичните пари би могло да включва подпомагане на здравословна храна, като зеленчуци и плодове, подобряване на околната среда и подкрепа на малки фермери. Многобройни анализи през последните години заключиха, че глобалната хранителна система е счупена, като повече от 800 млн. души са изпитвали хроничен глад през 2020 г., 3 млрд. души не са могли да си позволят здравословна диета, докато 2 млрд. души са със затлъстяване или с наднормено тегло, а една трета от храната отива на боклука. Общите причинени щети се оценяват на 12 трлн. долара годишно, повече от стойността на произведената храна. Докладът е публикуван от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и е подценяване на общите субсидии в хранителната система, тъй като включва само онези, за които има надеждни данни в 88 страни. "Този доклад бие камбаната за правителствата по целия свят да преосмислят схемите за подпомагане на селското стопанство, за да ги направят подходящи за целта да се трансформират нашите агро-хранителни системи и да допринесат за четири по-добри неща: по-добро хранене, по-добро производство, по-добра околна среда и по-добър живот", изтъкна Ку Донгю, генерален директор на ФАО. Ръководителят на ПРООН Ахим Щайнер подчерта, че пренасочването на субсидиите ще увеличи и поминъка на 500 млн. дребни земеделски стопани в световен мащаб, като гарантира по-равнопоставени условия с индустриалното земеделие. Марко Санчес, заместник-директор на ФАО и автор на доклада, заяви: "Настоящата подкрепа за фермите се нуждае от трансформация за днешните реалности. Например сега САЩ се придържат към Парижкото споразумение за климата, което е добре дошло, но няма начин да постигнат онези климатични цели, ако не се справят с хранителната промишленост." Джой Ким от UNEP настоя: "Земеделието допринася за една четвърт от емисиите на парникови газове, 70% от загубата на биологично разнообразие и 80% от обезлесяването.". Тя припомни, че обещанията за международно финансиране за климатичните промени са 100 млрд. долара годишно и 5 млрд. долара годишно за обезлесяване. "Но правителствата предоставят 470 млрд. долара (за подпомагане на земеделието), което има огромно вредно въздействие върху климата и природата." Докладът е установил, че между 2013 и 2018 г. подкрепата за фермерите възлиза на средно 540 млрд. долара годишно, от които 87% (470 млрд. долара) са "вредни". Това включва ценови стимули за конкретен добитък и култури, субсидии за торове и пестициди и изкривяване на експортните субсидии и вносните мита. Те увреждат здравето, като насърчават прекомерната консумация на месо в богатите страни и свръхконсумацията на продукти с ниска хранителна стойност в по-бедните. "Ако не насърчавате плодовете и зеленчуците, тогава в относително отношение, тогава е много скъпо за потребителя да се храни здравословно", отбелязва Санчес и допълва: "Ето защо 2 млрд. души по света не могат да си позволят здравословна диета." Докладът подчертава някои случаи на позитивни действия, като например действия в Китай за намаляване на употребата на химически торове и пестициди, както и политиката за естествено земеделие с нулев бюджет в индийския щат Андхра Прадеш.
