Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) разследва 29 случая на вероятни злоупотреби с европейски средства и корупция в България. Това съобщи Франческо Алборе пред Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент, която организира в понеделник вечерта изслушване за управлението на земеделските и кохезионните фондове, разтревожена от наложените срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков санкции по закона "Магнитски" за корупция санкции от САЩ. Алборе заяви, че много от разследванията са отворени, благодарение на сигнали от пресата, анонимни граждани и неправителствени организации, но не даде подробности за естеството им и за програмите, които засягат. През 2020 г. ОЛАФ е приключила 8 случая в България, като за седем на българските власти са дадени препоръки за финансови санкции и предаване на съд. Нарушенията са за общо 35 млн. евро. Най-чест обект за злоупотреби и грешки са земеделските и фондовете за развитие на селските райони, където измамите са свързани с фалшиво деклариране на собственост върху земеделска земя, гледане на животни и несъществуващи градини, срещу които се получават субсидии от бюджета на ЕС. А най-честите измами с европейски средства са концентрирани сред белите якички и се осъществяват чрез подкупи, подправяне на документи, злоупотреба с власт и конфликт на интереси, се казва в анализ на Европарламента, подготвен за членовете на Комисията за бюджетен контрол.

Прочети още

Европейската комисия съобщи, че българските власти са пред завършване на разследването за фалшивите къщи за гости, при което 88% от 288 проверени къщи, построени с европейски средства, се оказаха използвани за лични нужди и предстои възстановяване на неправилно изхарчените пари в европейския бюджет. Поканените пред комисията експерти от генералните дирекции за земеделие и регионална политика на Европейската комисия, заявиха че правят ежегодни проверки и одити в България, като въпреки проблемите, българските контролни органи са в състояние да откриват нарушенията и да ги отстраняват. Беше съобщено и, че веднага след обявяването на санкциите по закона "Магнитски" Европейската комисия незабавно е поискала от българските власти дали разбере дали санкционираните лица и фирми са били получатели на европейско финансиране, на което от София е бил даден отрицателен отговор. "Не ме интересува кой е на власт в България. Не трябва да си затваряме очите пред факта, че трима българи бяха санкционирани за ролята си в корупцията от американска агенция", заяви полският евродепутат от ЕНП Томаш Здеховски, а колегата му от Зелените Даниел Фройнд (Германия) коментира, че е необходимо да се проучи "какво виждат американците, което ние пропускаме за корупцията в България". "Най-големият проблем за мен е, че Европейската комисия казва, че контролира нещата, но като отвориш медиите и разговаряш с някого независим на място, случаите на корупция следват един след друг", каза Фройнд. Председателят на Комисията за бюджетен контрол Моника Холмайер (ЕНП, Германия) заяви, че трябва да се обмисли изпращане на депутатска мисия в България, която да проучи на място "какви са проблемите, кои закони могат да се променят и как да се гарантира, че се набират правилните проекти". "Няма нужда всеки път да ходим в Полша, Чехия и Унгария, ще е полезно да направим една мисия за откриване на факти и в България", заяви Холмайер. Според Холмайер мисията трябва да провери защо проектите за европейско финансиране отиват при едни и същи фирми, какво стои зад одобряването на проекти, за които не се плаща и какво прави държавата, за да вземе властта от олигарсите. Председателят на комисията смята, че трябва да се изследва и дали Русия и Турция не влияят чрез олигарсите върху управлението на България, "което би било проблем за нас".

Прочети още

Според ОЛАФ съществена пречка пред преследването на корупцията по високите етажи в България е законовата постановка, че наказателна отговорност може да се носи само от физически лица, а юридическите подлежат само на административни санкции и глоби. Това ограничава търсенето на отговорност, тъй като обикновено фирми са краен получател на европейски средства, и не може да се намери извършител на престъпление, който да бъде предаден на съда. Аурелиу Сесилиу от регионалната дирекция на Европейската комисия разказа за опити за отклоняване на пари за реконструкция на жп мрежа чрез обжалване на обществени поръчки, целящо забавяне на финансирането и пренасочването му към строителството на магистрали след изтичането на сроковете по проектите. Според Комисията тактиката била прилагана, тъй като нямало български фирми с капацитет да изпълняват жп проекти и се предпочитало парите да бъдат усвоени за пътища, вместо да се канят международни компании. Това пък противоречи на приоритетите на Брюксел, който залага на чистия транспорт, за да намали емисиите от парникови газове, влияещи на климатичните промени. "В България всеки може да обжалва обществена поръчка. Дори една фризьорка може да обжалва голям европейски проект", заяви европейският служител. Според българския евродепутат Александър Йорданов (ЕНП, СДС), който се изказа на полски, проблемите в България не са по-сериозни от други държави. Той разказа, че Божков е бил разследван в България, когато тайно е заминал в Дубай, а после е направил партия. Йорданов съобщи пред колегите си и че в България има неправителствени организаци, които са свързани с олигарси и ги обслужват, като направи извод, че "всяка монета има две страни". Цветелина Пенкова от БСП, която е член на Комисията за бюджетен контрол, посочи като проблем липсата на независими одитори в България, както и усещането на българите е че европейските средства се използват за обогатяване на определен кръг бизнесмени. В анализ на Европейския парламент, подготвен за Комисията за бюджетен контрол се казва, че през 2015-2019 г. ОЛАФ е разследвал 1126 сигнала за измами и нередности с еврофондове в България и 8 сигнала за укриване и измами с ДДС. Случаите засягат 1.7% от плащанията, което е сравнимо с останалите държави в Източна Европа.. През 2019 г. нередностите, засягащи финансовите интереси в ЕС са шест в земеделските фондове и един в кохезионните, като щетите, нанесени на европейския бюджет възлизат на 685 хил. евро. Грешките при работата с европейските пари, които не са довели до загуби за бюджета на ЕС са 184 по земеделските програми и 57 по кохезионните и засягат общо пректи за 13.9 млн. евро.