Всяка година правосъдието в Иран екзекутира около 100 деца. Заради бруталния принцип „око за око“ десетки малолетни и непълнолетни очакват смъртта си в редиците на осъдените. Варварският закон, познат като Кисас, разрешава затворниците, включително 9-годишни деца, да бъдат измъчвани и да стават жертви на нечестни процеси с наказание публична екзекуция. Според годишния доклад на Human Rights Activists of Iran понастоящем 85 деца очакват екзекуция, въпреки че смъртното наказание за непълнолетни е забранено навсякъде по света. По оценки на организацията годишно в азиатската страна биват екзекутирани около 100 деца, като властите премълчават над 82% от екзекуциите. Според ислямския закон на Иран обаче момчетата над 15 години и момичетата над 9 години могат да бъдат съдени като пълнолетни за углавни престъпления като убийство. Те могат да бъдат осъждани и на смърт, което е арогантно незачитане на международното заклеймяване, което ще последва за властите.

Според ислямския Наказателен кодекс със смърт може да се накажат провинения като отвличане, прелюбодеяние, пиене на алкохол, политически провинения и убийство. Иран скрито бичува и екзекутира двама братовчеди тийнейджъри през април 2019 година след „несправедлив процес“ и дори не ги уведоми, че са осъдени на смърт. 17-годишните Мехди Сохрабифар и Амин Седагат бяха осъдени за изнасилване и прекараха две години в изправителен център за младежи в Шираз, преди да бъдат убити, казаха от „Амнести интернешънъл“. Според организацията изглежда, че смъртните присъди са крити две години, а осъдените са бичувани в последния момент преди да ги обесят. Телата на момчетата са имали ясни следи от ударите. Според „Амнести“ Иран е страната най-голям екзекутор на деца в света. Има неразказани официално истории на хиляди такива екзекуции. Властите ги провеждат тайно, без да известяват предварително семействата, очевидно в опит да се избегне възмущението от тези практики по света. http://gty.im/52437652 Екзекуциите в Иран по принцип са много – от началото на тази година до 9 октомври, според „Амнести“, са екзекутирани 299 души. Най-често това се прави чрез обесване, а обществеността е насърчавана да гледа. Известен е случай на жена, водена към бесилото, която е умряла от инфаркт при вида на 16 обесени преди нея мъже. Въпреки смъртта тялото й е било провесено на въжето на показ. http://gty.im/52437639 Още по-страшна е историята на дете, което прекара 10 години в очакване на смъртта си, преди да бъде екзекутирано през август. 15-годишният Саджад Санджари бе осъден за фатално намушкване на човек, за който момчето твърди, че се опитал да го ограби. Младежът бе екзекутиран тайно след цели 10 години. Семейството му било уведомено чак след смъртта, за да прибере тялото.

Мъчения и изтръгване на самопризнания

През ноември бе екзекутиран Арман Абдолали, който прекара 8 години затворен за убийство, след „крайно нечестен процес“, решен от негови „самопризнания“, изтръгнати с мъчения. Бил арестуван на 17 години, след като приятелката му изчезнала. Държан е в изолатор 76 дни и е бил непрекъснато бит, преди да направи самопризнания. Властите накрая пристъпиха към умъртвяването му, въпреки че дори не бе намерено тялото на момичето. Уродливата правосъдна система на Иран всъщност изглежда създадена така, че да причинява колкото може повече болка като отговор на престъпленията. http://gty.im/165309314 Това включва ужаси като вадене на очи на затворници, рязане на ръце и други осакатявания. Мъченията в затворите процъфтяват – електрошокове, бичуване, давене и сексуални извращения със затворниците, твърдят организациите за човешки права. Шокиращите практики продължават под благосклонния поглед на духовника хардлайнер Ебрахим Раиси, който бе избран с огромно мнозинство за президент, въпреки че биографията чу е кървава и той в миналото бе известен като Касапина. http://gty.im/1237045369 За него се говори, че е нареждал изтезания на бременни жени, хвърляне на затворници от високи скали и бичувани на хора с електрически кабели. Самият му прякор излезе заради твърденията, че е замесен в масова екзекуция на политически затворници през 80-те години на миналия век.