В рязък контраст с дългогодишната имиграционна политика на няколко президенти Доналд Тръмп във вторник нареди на своята администрация да прилага стриктно имиграционните закони. Така всеки, който няма легален статут, вече е мишена за депортация, независимо дали е извършил тежко престъпление или не. А държавата планира да наеме 15,000 допълнителни служители, за да изпълни тази задача, както и да приобщи местните полицаи за нуждите на прилагането на новите правила.
Министерството на националната сигурност (DHS) оповести във вторник серия мерки, с които ще затегне и увеличи арестуването и депортирането на големи групи имигранти, прилагайки в действие едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп.
Меморандумите на DHS инструктират всеки служител на имиграционните служби - граничен контрол (CBP) и имиграционната полиция (ICE), да идентифицират, задържат и
бързо да депортират всеки имигрант без статут
който могат.
По времето на Обама приоритет за депортация бяха тези имигранти без статут, осъдени за сериозни престъпления. Джордж У. Буш също прилагаше подобна политика, макар и не толкова ясно декларирана в указ. Сега имиграционните служители са инструктирани да депортират всеки осъден за каквото и да е престъпление. Това включва извършилите измама пред която и да е институция, DUI и хората, които са „злоупотребили с която и да е програма за социални помощи". Новите разпоредби разширяват мрежата за депортации не само за тези, които са вече осъдени, а и за онези, които само са арестувани и обвинени. А решението остава в ръцете на имиграционните служители.
Меморандумите казват, че имигрантите, заловени да влизат незаконно в страната, трябва да бъдат държани в арестите, докато делата им се разрешат; дават повече възможности на местната полиция да помага в прилагането на имиграционните закони; обявяват наемането на 5,000 гранични служители и 10,000 допълнителни имиграционни агенти и разрешават планирането на стена по границата между САЩ и Мексико. Това обаче ще струва много пари и не е ясно дали Конгресът ще одобри бюджета. Според различни изчисления наемането на 10,000 нови служители и обучението им ще струва между 2 и 4 милиарда долара само през първата година. А Конгресът трябва да одобри още няколко милиарда за строежа на стената на Тръмп.
Новите драконови мерки засилват още и без това ескалиращото напрежение и страх у имигрантските общности, включително и българите. "При тези, които си знаят, че имат някаква криминална история, паниката е много голяма, казва адвокат Кристина Крилчев, която практикува в Лас Вегас. - Дори и сред тези, които са вече с установен статут и са в процедура на зелена карта или получили зелена карта."
Според адвокат София Знаймер, която работи в Чикаго, паниката е по-скоро сред латинообщността, а българите засега не се поддават. "Има притеснения, но според мен
българите са по-непукисти
казва Знаймер. Тя съветва всеки в подобна ситуация да говори с адвокат, защото е възможно да има опция за някакъв статут, за която не знае. "Малки са възможностите, но все пак ги има, признава Знаймер. - Зависи много от личните обстоятелства на всеки."
Най-честото обаждане при адвокатите е с въпроса дали, ако пътуват в чужбина, ще могат да се приберат обратно в САЩ със зелена карта или виза. "Тези ограничения са само за гражданите на седемте мюсюлмански страни от указа на Тръмп", обяснява адвокат Крилчев. Този указ беше спрян от съдилищата, но тази седмица от Белия дом ще оповестят нова версия.
Новите меморандуми на DHS определят имигрантите, осъдени за извършено престъпление, като най-висок приоритет за залавяне и депортиране. Но те ясно посочват, че агентите на IСЕ трябва също да арестуват и стартират процедура по депортация за всеки имигрант без статут, с който се срещнат.
През миналата седмица при серия от масови арести на ICE бяха задържани 680 души. От тях по данни на агенцията 75% са извършили тежки престъпления. Но много от тях нямат никакви криминални прояви. "Ние бяхме на една среща със служители на ICE, на която попитахме: какво правите с тези, които задържате и нямат престъпления? Отговорът беше много точен и ясен - правим това, което законът ни казва да правим - слагаме ги под депортация. Ако вече са били с финална заповед за депортация, директно ги изпращаме в родните им страни. Това са хора без абсолютно никакви криминални проявления", казва адвокат Крилчев.
И тя, и Знаймер предупреждават
българите без статут да не извършват никакви престъпления
- дори и дребни трафик нарушения или пък DUI.
Новите разпоредби възкресяват две противоречиви програми, които заставят местните власти да сътрудничат близко с имиграционните. Едната е Secure communities, чрез която всеки арестуван някъде за каквото и да е се проверява в базата данни на имиграционните служби. Те пък молят местните власти да задържат човека, докато дойдат, за да го приберат, независимо че той може иначе да бъде освободен.
Другата е т.нар. 287(g), която дава имиграционни правомощия на местни полицейски и шерифски поделения. Програмата стартира след атаките от 11 септември и в най-активния й период от 2006 до 2013 година над 175,000 са били депортирани чрез нея. На много места програмата дава правото да пита хората на улицата за техния имиграционен статут. Това довело до расово профилиране и обтягане на отношенията между местната полиция и латинообщностите, затова администрацията на Обама силно ограничи действието й. Най-скандален е примерът с Марикопа каунти, Аризона, където от 2006 до 2013 г. бяха депортирани повече от 30,000 имигранти. Там споразумението беше със скандалния местен шериф Джо Арпайо, но беше прекратено след серия нарушения, дискриминация и расово профилиране. Избирателите отстраниха Арпайо от длъжност тази година, но шерифството дължи над 150 милиона долара за съдебни сметки и адвокати заради неговите действия.
Новите меморандуми на DHS също
разширяват програмата за експедитирани депортации
(expedited removal), която ограничава правата, които имигрантите имат да оспорят процедурата в съда. Досега тази програма се прилагаше за хора, които са били в САЩ по-малко от 14 дни и са задържани на 100 мили от границата. Сега програмата се разширява за всеки, който е бил в страната по-малко от 2 години, независимо къде се намира. "Лошото е, че засега не се знае как точно ще се прилага, ако те хванат и ти нямаш документи в себе си [които доказват, че си бил в САЩ повече от 2 г.], казва адвокат Кристина Крилчев. - Затова поне някакъв документ отпреди две години, който доказва, че си бил в страната, не е лошо човек да има със себе си." Такива документи могат да бъдат всяко нещо с вашето име - банково извлечение, договори за наем, документи от училища и колежи, сметки от болници, бележка от лекар и др.
В допълнение меморандумите прекратяват т.нар. catch and release практика - когато властите хванат някой да влиза в страната нелегално, често е пускан, докато дойде време за неговото дело. Сега тези хора ще остават в арестите, докато им мине делото. Страната обаче не разполага с толкова затвори и меморандумите дават директива за строежа на нови помещения. Но докато или ако това стане (Конгресът трябва да плати и за това), властите няма да имат друга опция, освен да връщат обратно хората. Меморандумите обаче дават изход и от тази ситуация, а именно - депортиране и човекът чака делото си в страната, от която е дошъл. Половината от тези задържани по границата обаче идват в САЩ с намерението да потърсят убежище, защото се страхуват за живота си. С новите правила, описани в меморандумите, ще им бъде изключително трудно да докажат това още при задържането им на границата. Връщането на хора там, където има физическа опасност за техния живот, пък е престъпление по международното право.
Единствената добра новина е, че
новите правила засега не отменят DACA
(Deferred Action for Childhood Arrivals) - програмата на Барак Обама, която защитава от депортация и дава разрешително за работа на тези, доведени в САЩ като деца. Повече от 750,000 души имат правото да се възползват от тази програма. "На тези хора абсолютно казвам да не пътуват в чужбина, защото има слухове, че Тръмп може да промени и тази програма без предупреждение и да не могат да се върнат тук", коментира адвокат Крилчев.
