Стела Стойкова с дъщеря си на изпращането им в училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк

Все повече хора се завръщат в България. Това показват данните на Националния статистически институт. Само за 2016 г. това са направили 21,241 души, а средно за последните три години се връщат 10,000 души годишно. Според проучване на в. „Капитал" от миналата година сред 491 души най-голям е процентът на възнамеряващите да се върнат българи на възраст 15-35 години (20%) и на тези в същата възрастова група, които вече са се върнали (40%). Най-честата причина за купуване на еднократен билет към Родината сънародниците ни са посочили семейството, след него - по-добрите възможности у дома и липсата на приятели, както и най-общо нехаресването на живота в чужбина. И все пак въпреки посочените данни продължаваме да си задаваме въпроса защо да се връщаме - това се питат и емигранти, и хора в Родината. По този повод са се водили и все още се водят големи полемики както в семейството, така и на политическото поприще, а в последно време и в социалните мрежи.

Магдалена Маринова и Стела Стойкова са се върнали в България от Щатите съвсем скоро. Първата преди две години, а втората - миналото лято. И двете са жени с много силен характер, авантюристичен дух, но и с много предприемчивост в професионален план, като едновременно с това са отдадени на семействата си. Тези българки са успели да се установят добре тук и да живеят в едни от най-атрактивните, но и най-трудните за адаптиране сред имигрантите градове като Ню Йорк, Бостън или Далас. Напускат по различни причини, но общото, което ги тегли към корените им, е неистовата носталгия по това да си бъдат у дома и да са по-близо до хората и местата, с които са израснали. „Когато бяхме в Щатите, най-много ми липсваха дивата природа, миризмата на треви, непланувани срещи с приятели, хубави детски градини за децата", споделя Магдалена. Отговорът на Стела е много сходен. „Въпреки че в Щатите можеш да си купиш всичко българско - луканки, лютенци, козунаци, това, което не можеш да си купиш, са красотата на Родопите, гостоприемството на българина, спонтанността на хората", казва тя и допълва, че семейството и приятелите също са й липсвали безкрайно много.

Магдалена е живяла в 5 различни американски града - Атлантик сити, Питсбърг, Бостън, Далас, и най-накрая Сънивейл, Калифорния, а иначе е родом от Ихтиман. Пристига тук през 2000 година със съпруга си Дамян, с когото са заедно вече 23 години, благодарение на спечелена зелена карта. Двамата се качват на презокеанския си полет пет дни след като защитават дипломните си работи в УНСС, специалност „Маркетинг мениджмънт". С много труд и двамата успяват да завършат по още една специалност - тя „Управление на човешки ресурси" във Фреймингъм стейт колидж, Масачузетс, а той - „Бизнес администрация" (MBA) в Университета в Далас. Това им дава възможност да работят в престижни компании като „Ериксон" и „Омником груп". През 2011 г. Магдалена и Дамян стават щастливи родители и до ден днешен много се гордеят със своя син, който също е доволен от решението на майка си и баща си да се върнат в България и се чувства много добре на българска земя. Магдалена казва, че въпреки богатия опит в Америка и все още живите й спомени за първите мигове тук винаги е смятала, че в някакъв момент  ще може да е полезна отново в Родината. „Когато пристигнахме в Атлантик сити, и на двамата ни се зави свят от светлините, чистотата, миризмата на „Макдоналдс", големите чаши наливна „кока-кола", описва Магдалена. - Но винаги помнех примери от нашата история за завърнали се от чужбина българи, които прилагат наученото на Запад у нас - като по времето на Атанас Буров и Димитър Петков, когато политици, банкери и бизнес люде пращали синовете си да учат в Европа само ако се върнат обратно." По ирония на съдбата пътят й днес, в България, има допирни точки именно с Атанас Буров. В Родината Магдалена и Дамян създават хотел - къща за гости във Варна с името „Сити бутик Ин". Сградата, която избират е паметник на културата на площад „Атанас Буров" в морската столица. Отварянето на вратите на това китно местенце е през април тази година и вече се радва на много гости както от страната, така и чужбина. „Знаех, че ще се справя добре, защото не съм спирала да имам гости в къщи покрай организирането на събития с нон-профит организациите, които заедно със съмишленици сме създавали и аз съм оглавявала като президент", казва гордата собственичка. Нейни гости в САЩ са били Теодосий Спасов, Деси Добрева, Поли Паскова, Соня Немска, оркестър „Кабиле", членове на консулската служба във Вашингтон. Сега в България Магдалена отново приема гости от висок ранг. Това, което тя намира за добър пример от Щатите, е добрата логика на хората, логичните закони, много добрата инфраструктура и помагащите институции.

Стела Стойкова от своя страна заминава за Щатите през 2014 г. само за три години. В България е работела в телевизионно предаване в БНТ като отговорен редактор и водещ на няколко рубрики. „Имах много интересна и динамична работа, която безкрайно обичах, но последвах семейството си в САЩ", споделя тя. От тази страна на океана се установява в Ню Йорк. Тъй като не е човек, който може да стои без работа, си купува камера и започва да снима. „Успях да направя 4 кратки документални филма, свързани основно с българската общност в Ню Йорк. Станах и доброволец към българското училище „Христо Ботев" и всяка неделя прекарвах там, снимах и пишех за всички събития", допълва още българката.

Стела създава и рубриката „Българи в неделя", в която интервюира семействата на децата в това учебно заведение. Изключителната й жизнерадост и позитивност й спечелват много приятели - както българи, така и американци. Тя казва, че Америка наистина е „melting pot" и това й е харесало изключително много. „Голяма заблуда е, че българите в чужбина не се поддържат, разкрива Стела. - Не само че са създали общност - те са създали едно голямо семейство и всеки празник отбелязват сплотени по този начин." В  момента Стела отново работи в телевизионния бранш в България, радва се на близостта на семейството си, пътува и е щастлива, че дъщеря й ще расте в Родината. Тя описва себе си като патриот, оценя всичко, което е научила в Ню Йорк и другите места, които е посетила, и смята да приложи знанията си на родна почва.

И Магдалена, и Стела казват, че в Америка се живее добре, защото има правила, които се спазват. За съжаление това не е така в България, преценяват те. Магдалена казва, че институциите не помагат на гражданите в ежедневния им досег с тях, а Стела отбелязва, че управниците не правят достатъчно за хората да имат добри условия за работа. Магдалена е разочарована и от корупцията на много места. И двете биха искали българите да не са гласовити само във фейсбук, да не се оплакват постоянно, а реално да отстояват правата си, за да може държавата да върви напред.

Изводът е, че няма универсален отговор на въпроса трябва ли са се върнем в България и че всеки избор е уникален и достоен за уважение, стига човек да е щастлив с него и да допринася за благото на обществото, в което живее. „Аз вярвам в бъдещето на страната ни, но само от нас зависи какво ще бъде то", казва Стела. И би било прекрасно, ако и завърналите се, и тези, които са още в чужбина (защото и те могат да го правят по различни начини) помогнат на българите най-накрая да се простят с оплакванията, бездушието и нищоправенето и да настигнат Европа и американците.