1 януари става начало на новата година при втория цар на Рим Нума Помпилий. Управлението му (от 715 до 672 г. пр. Хр.) се характеризира с липса на войни, миротворство, въвеждане на религиозни култове към Марс, Юпитер и Терминус, разказва историята му „168 часа“.
Роден е в пещера в деня на основаването на Рим (21 април 753 г. пр. Хр.).
Бил е женен за Тация, дъщеря на Тит Таций, съвладетел с Ромул. Когато жена му умира, живее отшелнически и отдаден на философски размишления живот. При него идват пратеници от римския сенат с предложение да поеме управлението.
Прочети още
Вероятно и преди 29 века много хора биха сметнали това за сбъдната мечта, но не и Нума Помпилий. Първоначално 38-годишният мъж не искал да наследи Ромул. Смятал, че постоянно воюващата страна се нуждае от вещ стратег и пълководец, което той не може да й осигури. Славата и властта не го блазнели. Нито парите.
В онзи момент Рим е разделен между два основни етноса – римляните на починалия Ромул и сабиняните. Всеки от тях разполага с по 100 места във висшия орган. Споровете кой да посочи новия владетел траят дълго. Цяла година след смъртта на първия римски владетел сенатът не могъл да избере нов и членовете му се редували да управляват по 5 дни.
Накрая стигат до компромисната идея за Нума Помпилий, който е сабинян. Но той нямал такива амбиции. Наложило се двама сенатори и учителят му Марций дълго да го убеждават да приеме. Той поставил условие, че трябва да се допитат до боговете. Жреците се обърнали към Юпитер, който дал благосклонна поличба за управлението на Помпилий.
Според древния историк и философ Плутарх събралото се множество пред сената издало одобрителни възгласи, когато научило, че Нума е приел регалиите на властта.
За 43 години начело на Рим
той предприема редица реформи
Първата му работа на трона била да разпусне личната гвардия от 300 целери (бързоходци), които са пазили Ромул. Съвременниците тълкуват жеста двояко – или като страх, че те са били лоялни към починалия си господар и неговото племе, или като знак за смирение, поддържане на мир и ненападение. Новият владетел оцелял 43 г. на върха и без охрана.
Една от най-важните му стъпки е реорганизацията на календара. Допреди Нума март е бил началото на годината. Тя се е състояла от 304 дни и 10 месеца, отбелязвала началото и края на земеделските работи от засяването до прибирането на реколтата. Затова септември, октомври, ноември и декември са наречени с латинските имена на цифрите 7-и, 8-и, 9-и и 10-и.
През 713 г. пр. Хр. вторият римски цар въвел януари (в чест на бога на времето, началото и края Янус, който отваря всички врати) и февруари (от сабинянския обичай Фебриа за пречистване след жертвоприношенията). При промяната всички месеци се сдобили с нечетен брой дни, тъй като древните римляни били суеверни към четните числа. Така 7 месеца станали с по 29 дни, 4 – с по 31, а само февруари, когато почитат мъртвите – 28. Отказват се да прибавят още един ден, за да не станат четен брой дни в годината (356), което за Нума Помпилий не е било приемливо. А също и за съвременниците му.
Когато променя календара, той прави още едно нововъведение –
разграничава делничните
от дните, в които се почитат определени божества
Вторият цар на Рим създава традицията на култовете към божества. Строи храмове и Плутарх дори намеква, че любовница му е била нимфата Егерия. Така осигурил безпрепятствен прием на своите решения. В писанията на древния философ се казва, че тя му е давала нощем инструкции за установяване на нови обреди.
Поискала да има жреци за всеки бог поотделно. Според Плутарх Нума е използвал суеверието на поданиците си, за да си придаде божествена аура и да внуши страхопочитание. Крайната му цел била да смири войнстващите римляни, да ги накара да почитат повече боговете, да спазват законите и да се научат на хуманно поведение към враговете.
Съгражданите му не повярвали, че всичко идва от небесата. Затова Нума Помпилий поканил уважавани римляни да разгледат къщата му, в която всичко било оскъдно – от мебелите до храната. Вечерта устроил пиршество, на което не липсвало дори от пиле мляко. Така ги убедил, че се ползва с божествена подкрепа.
Оттам нататък намеренията му не са подлагани на съмнение. Нума построява храма на бога Янус в Римския форум. Той е с двойни врати, които трябва да бъдат отворени по време на война и затворени в мирно време. Докато Помпилий е жив, те никога не са били отваряни – най-дългият период в историята на Древен Рим без бойни действия.
Въпреки разликата в политиката му с тази на предшественика му Ромул новият цар построил храм в чест на основателя на града, който вече носи името Квирин.
Нума действа с размах. Той установява множество религиозни институции. Една от тях е на фламините – главните жреци на Юпитер, Марс и Квирин. Те притежават отличителни знаци, които им позволяват са извършват свещените обреди. Целта на Нума е да има кой да спазва ритуалите, когато той отиде на война.
Изгражда храм на богинята Веста, в който весталките – жриците деви на богинята, се грижат за свещения пламък и имат думата при съдебни дела.
Създава или доразвива жреческите колегии на салиите - танцуващите жреци на Марс, и на фециалите, които трябвало да предотвратяват нарушаването на договори или несправедливо водени войни. Действали са като специални пратеници в градовете, които са се държали обидно с Рим, и са търсели мирно решение на конфликти.
Миролюбиво настроеният владетел създава още понтифите – висшите жреци, които се занимават само с най-важните религиозни въпроси. Смята се, че първият им ръководител – понтифекс максимус, е или самият цар, или неговият роднина Нума Марций. По-късно титлата е носил Юлий Цезар, а днес може да се спомене само с името на папата.
Летописците съобщават, че Егерия и някои музи са „диктували“ на царя и свещени книги, които се приписват на него, но според енциклопедия „Британика“ най-вероятно са фалшификати. Твърди се, че желанието му било да бъде погребан с тях, за да се пази паметта за жреческите ритуали.
Историческите сведения са различни за броя им, но се смята, че половината са посветени на институциите, които Нума въвежда за почитане на боговете.
Останалите са философски. Плутарх пише, че тези книги са открити около 400 години по-късно, когато гробницата на царя е била отворена. Ливий твърди, че сенатът през 181 г. пр.Хр. ги е разгледал, намерил ги за неподходящи и вредни от съвременна религиозна гледна точка и наредил да бъдат изгорени. Дионисий от Халиканас обаче намеква, че са били запазени в много строга тайна и са се предавали от понтифик на понтифик.
Според Ливий в книгите се казва какви жертвоприношения, в кои дни и в кои храмове да се извършват, от кои фондове да се вземат парите за покриване на разходите. Там се говори и как да се извършват погребенията и при кого хората да отидат за съвет за правилно поклонение пред божествата. Ливий пише още, че понтифиците са длъжни не само да помагат за церемониите, но и да съветват как да се успокояват сенките на мъртвите и как трябва да бъдат изкупени греховете, заради които всевишните изпращали мълнии или други природни бедствия.
Нума е
установил ежегоден празник на Фидес (вярата)
Приписват му и култа към бога на границите Терминус, като са се извършвали жертвоприношения в частни имоти и забележителности. По този начин царят се опитва да внуши на поданиците си уважение към собствеността и мир със съседите. Проповядва още за ненасилие и запазване на човешкия живот.
Той не е водил войни, но има поверие, че е искал боговете да защитят Рим от природни стихии. Според едно от поверията Егерия му помага да издейства от Юпитер месингов щит, който пада от небето. В същото време в града върлувала опустошителна чума.
Помпилий заявил, че щитът е дар от Юпитер и трябва да бъде използван за защита на Рим. Наредил церемонии за благодарност към бога, което съвпаднало и с края на епидемията. Така щитът Анцил става свещена реликва за римляните и е предоставен на салиите да се грижат за него. Нума наредил да изработят 11 подобни щита, които да не се различават от оригинала. Това са свещените щитове на Юпитер анцили, които всяка година салиите носят в процесия на празника на бога.
Друго решение на Помпилий е да раздели територията на Рим на паки (села).
Тогава са създадени и професионалните гилдии - музиканти, златари, дърводелци, бояджии, обущари, кожари и грънчари. Всяка от тези области се сдобива и със собствени съдилища, съвети и ритуали.
Прочети още
Така минават 43 години, в които Нума властва в Рим. Той умира на преклонна възраст за времето си – на 81 г. По негово желание не е бил кремиран, а е погребан в каменен ковчег на хълма Яникул във Вечния град. И след него остава традицията да честваме Нова година на 1 януари вече около 2740 г.
