Новото разделение на България на четири вместо досегашните шест района за планиране трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г. Това предвиждат промени в Закона за регионалното развитие, одобрени на първо четене от Народното събрание, съобщава „Сега“.

Първоначално промяната беше предвидена за 2028 г., но правителството предложи въвеждането ѝ да бъде ускорено с една година. Законопроектът предстои да бъде разгледан и на второ четене.

Новото райониране няма да промени административната карта на страната. България запазва своите 28 области и съществуващите общини, без да се променят границите им или да се закриват населени места.

Новите четири района за планиране са Столичен, Северен, Източен и Южен. Столичният обхваща само София-град, докато останалите три обединяват съответно 11, 6 и 10 области.

Промените са свързани с европейската статистическа класификация NUTS, която се използва за сравняване на икономическото развитие на регионите и за планиране на европейското финансиране.

Според европейските изисквания районите от това ниво трябва да имат население между 800 хиляди и 3 милиона души. Северозападният и Северният централен район вече са под минималния праг, което налага промяна на границите.

Отделянето на София като самостоятелен регион цели да се избегне изкривяването на статистическите показатели. Досега високото икономическо развитие на столицата влияеше върху оценката за целия Югозападен район, въпреки значителните различия между София и останалите области.

Опозицията предупреждава за по-малко пари
Срещу законопроекта гласуваха ДПС, „Възраждане“ и 10 депутати от „Демократична България“. Други 11 представители на ДБ се въздържаха, както и депутатите от ГЕРБ и „Продължаваме промяната“.

Основното опасение на опозицията е, че новото райониране може да намали европейското финансиране за икономически по-развитите градове, включително София, Варна и Бургас.

Йордан Иванов от „Демократична България“ предупреди, че законопроектът предоставя прекомерни правомощия на Министерския съвет при определянето на развитието на столицата.

„Ако Министерски съвет реши да няма лъч на метрото в София, няма да има такъв. Ако реши да няма парк, няма да има парк“, заяви той.

Според Иванов промените могат да се превърнат и в инструмент за натиск върху местната власт, тъй като предвиждат санкции за кметовете при неизпълнение на определени задължения.

От ДПС също изразиха несъгласие. Искра Михайлова предупреди, че включването на Варна и Бургас в един Източен район може да доведе до по-неблагоприятни условия за европейско финансиране на останалите области заради високите икономически показатели на двата града.

Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ призова преди окончателното приемане на закона да бъдат проучени утвърдени модели на регионално планиране в държави като Германия и Франция.

От ГЕРБ също заявиха, че предложеният модел не създава по-добра основа за регионално развитие.

Новото райониране ще има значение за подготовката на регионалните политики и европейските програми през следващия програмен период. То обаче не означава автоматично намаляване на вече отпуснатите средства по действащите програми за 2021–2027 г.

Предвижда се и броят на регионалните съвети за развитие да бъде намален от шест на четири. За Столичния район ще се прилага специален режим, при който планът за интегрирано развитие на общината ще изпълнява функциите на регионална стратегия.