Хиляди хора, ръчно изписани плакати и думи, които доскоро не можеха да се произнасят свободно пред публика. На 18 ноември 1989 г. площадът пред храм-паметника „Александър Невски“ се превръща в сцена на пробуждащото се гражданско общество.

Днес се навършват 37 години от първия голям свободен митинг след отстраняването на Тодор Живков от власт. Само осем дни след вътрешнопартийната смяна на върха на БКП над 100 000 души се събират в центъра на София, припомня desebg.com.

Иван Бакалов, „Е-вестник“

За участниците това е възможност да изразят публично натрупваното с години недоволство и надеждата, че България може да поеме по различен път.

От неформалните организации към открития площад

В подготовката участват представители на гражданските сдружения, които режимът нарича „неформални“. От 1988 г. те настояват за повече гласност, защита на човешките права и промени в управлението.

Сред тях са природозащитници, интелектуалци, независими синдикалисти, бивши политически затворници и хора, изключени от комунистическата партия заради критичните си позиции. Организацията на митинга е обсъждана и в дома на режисьора и сценарист Анжел Вагенщайн.

На трибуната застават личности, които впоследствие ще имат различна роля в обществения и политическия живот. Сред ораторите са Желю Желев, Блага Димитрова, Петър Берон, Едвин Сугарев, Петър Слабаков, Радой Ралин, Константин Тренчев, Емил Кошлуков и отец Христофор Събев.

Събира ги желанието за промяна. Общата посока тепърва предстои да бъде изяснена.

Надеждата още изпреварва политическите искания

На 18 ноември организирана многопартийна опозиция все още няма. Речите са предимно за гласност, преустройство и демократизиране на управлението, без ясно формулирано общо искане за премахване на комунистическата система.

Удовлетворението от отстраняването на Живков е силно. Част от участниците дават кредит на доверие на новия генерален секретар на БКП Петър Младенов.

Бакалов, митинг

Същевременно от трибуната прозвучават и конкретни искания срещу репресивния апарат. Вагенщайн призовава за разпускане на Шесто управление на Държавна сигурност, натоварено с преследването на т.нар. идеологическа диверсия.

Митингът показва общество, което започва да преодолява страха, но все още търси езика и формата на свободния политически спор.

Свободата идва и с противоречия

В историята на събитието остава и недопускането до микрофона на Илия Минев, дългогодишен политически затворник и основател на Независимото дружество за защита правата на човека.

В спомените си той разказва, че въпреки призивите от площада да говори организатори са препречили пътя му към трибуната. Неговият разказ свидетелства за разделенията и ограниченията още в началото на демократичните промени.

Тези противоречия са част от паметта за 18 ноември. Значението на деня обаче остава в масовото излизане на хората, които вече искат да бъдат чути.

Промяната на върха осем дни по-рано е извършена зад затворени врати. На площада пред „Александър Невски“ гражданите заявяват, че бъдещето на България трябва да се обсъжда открито и с тяхно участие.