Възможно е да сте го усетили – все по-често качеството на българските музикални клипове се доближава до това, което сме свикнали да виждаме от водещите световни имена в поп, рок и хип-хоп жанровете. Лошите примери продължават да са много, но все по-ясно се оформя сцена от режисьори, които искат да наложат по-високо изискване към формата. Общото в работата им е режисирането в няколко области, бягането от клишетата, изчистената естетика, вглеждане в добрите западни образци и желанието видеото да не е задължително за бърза и лесна консумация. „Не мисля, че има универсална рецепта какво прави едно музикално видео добро, а и все пак в началото е много добрата музика, даваща възможност за създаването на завладяващи образи”, казва режисьорът Георги Манов от „Кламър студио“. През годините е работил с Джеремай? „Биърс анд хънтър“, Рут Колева. Във визитката му има и доста по-комерсиални проекти като вайръл видеото към „Суперпалав” на Папи Ханс, измисления образ на писателя и творчески директор в рекламата Константин Трендафилов. Сред последните работи на Манов е „Аристократ“ на Les Animaux Sauvages, актуалният проект на Насо Русков и Иво Стоядинов от „Бейбифейс клан“. 2019 г. ще започне за екипа му с нови клипове за Tube Hedzzz и Рут Колева. „Колкото по-алтернативен и неконвенционален е сценарият, толкова по-големи са шансовете да се създаде яко видео. За измислянето на интересен кинематографски подход също допринася, и то съвсем не на последно място, вкусът - може с минимум средства, но с добра естетика да се постигнат изключителни визуални резултати.” Сред добрите примери за него в световен план са Ромен Гаврас, обещаващ режисьор и син на на френската кинолегенда Коста Гаврас, колективът CANADA, Хиро Мурай, известен с работата си по сериала Atlanta и едно от най-коментираните видеа тази година – This is America на Childish Gambino. „Референциите към чуждата работа са непрекъснат спътник в обсъждането и създаването на музикални видеа. Това включва не са само видео, но и снимки, произведения на изкуството, текстове - всичко, от което можеш да се вдъхновиш. Тук не става въпрос за копи-пейст, а за един изцяло творчески акт, в който различни артисти обменят идеи било за стил, светлина, цветове монтаж и др.” За Мартин Илиев, режисьор на набиращото популярност видео на Dead Man’s Hat към песента All I Have, на първо място е предаването на емоцията. „Ако едно видео не ме хване, не ме провокира, не предизвика някаква емоция, значи нещо не е както трябва. Това до голяма степен е свързано и с музиката. Тя е първоизточникът на тази провокация”, казва Мартин, работил през годините и с „Остава”, автор е и на късометражни филми. „На второ място е това да има идея - за мен музикалните видеа са начин да разкажеш една миниистория. На трето място е техническото ниво. В последните години стана доста по-лесно да намериш качествена техника - камери, обективи, всичко. Но ако предните две точки са изпълнени, става по-лесно да намериш хора, които да повярват и да помогнат за реализацията му. Техническото ниво е много важно, защото зрителите вече имат изграден вкус и очаквания и когато им се покаже нещо, което драстично се разминава с това, просто стоят настрана, не се ангажират и подминават.” Кадър от „Аристократ“ на Les Animaux Sauvages Форматът е и творческо предизвикателство. „Това, което най-много ми допада в света на музикалните клипове, е тоталната липса на правила и „изисквания”, казва младият режисьор Филип Морозов, който тази година засне клиповете към I’m Ready To Die на Expectations, една от водещите български хардкор групи, и „Скоростна кутия” на Жлъч / Григовор / Гена от най-коментирания хип-хоп албум на 2018 г. – „Прилив”. За него видеото трябва автентично да кореспондира на музиката. „Нямам предвид обезателно да олицетворява значението или тематиката на песента, а по-скоро да предава духа и атмосферата й. В повечето случаи атмосферата е по-важна от значението. Ако двете се съчетаят – страхотно. Също така смятам, че е добре визуалната част да е сравнително дискретна спрямо музиката.” Според него

е опасно визията да привлича повече внимание

от самата песен. „Хубаво е да я подсилва, да бъде едно цяло с нея, но не и да я засенчва – границата е тънка. Тъй като в повечето случаи клиповете са приети просто като visuals, е полезно да има и няколко наистина силни, запомнящи се картини. Дори и картинката да не е красива, винаги е по-добре да има по някой странен визуален шамар. Шамарът идва най-вече от съдържанието, разбира се, но и от хитро осветление, движение и – много важно - усещане за ритъм.” Според Кеворк Асланян, автор на късометражни филми, монтажист на филми като „Дзифт” и последно режисьор клипа към Viper на The Black Swells с участието на Явор Бахаров, видеото трябва да се разглежда най-вече като възможност за разширяване на публиката. „Това е бизнес и на него трябва да се гледа, като на бизнес. Няма значение жанра. Има значение отдадеността.” Но без това да е за сметка на качеството. „Ако парчето не струва, все тая. Каквото и да снима човек, ще е безсмислено. Работата на режисьора е подчинена на музиката. Тя е неговият сценарий. Чертеж, схема, отговор на всички въпроси, които нямат отговори.” Въпреки че Мартин Илиев е критичен към пренасищането, което социалните мрежи създават, засега те са непреодолим фактор. „Инвестирането в промоция и онлайн реклама е нещо много важно. Във времето, в което живеем, всичко се случва в социалните мрежи, това е начинът да стигаш до хората. Другото е, когато си успял да направиш нещо наистина добро и то просто успее да стане вайръл.” Нещо подобно постигна един от популярните и неконвенционални хип-хоп изпълнители в момента - Стругаре, чиято музика се разпространява изцяло на базата на видеата към нея и реакциите в социалните мрежи. Режисьор на последното му видео е Васил Витанов. Дори и музиката на определен изпълнител или група да изглежда широко коментирана, а концертите пълни, рядко едно видео надминава няколко хиляди гледания, още по-рядко няколко десетки. Пречи ли качеството да се постигне по-масов успех? Георги Манов е с реалистична, трезва и може би леко песимистична оценка колко широка може да е публиката на имената, с които работи, дори и те да са сред по-известните на българската сцена. „По моя преценка работим за около

5,000 човека на този пазар, които реално могат да оценят продукта

Повечето се познаваме, надявам се да бъркам и да са повече. Освен комерсиалната страна на тези проекти има и една чисто творческа, от която самите автори имат нужда. Тя не е обвързана толкова с външната оценка, а е възможността да изразиш свободно идеите си.” За Мартин Илиев духът на времето също предпоставя по-трудното намиране на съдържание. „Може би пренасищането, огромната информация, което е навсякъде около нас. От една страна, това разнообразие е хубаво, защото ни дава свобода и избор, но от друга, задръства съзнанието ни и сякаш търпението ни да търсим и намираме по-различни неща, извън мейнстрийма става по-трудно.” Ако сте забелязали, че в ерата на YouTube музикалните видеа често стават все по-дълги и на моменти доближаващи се до късометражни филми, то впечатлението ви е правилно. „Все по-популярно е да се правят амбициозни късометражни филми към даден сингъл или пък да се комбинират няколко песни в дълъг, наративен клип. Концепцията е привлекателна. Понякога и резултатът е много ефектен, но смятам, че нерядко изскача нежеланото усещане за режисьорска показност.” Тенденцията все още не е особено разработена в България, но е нещо, което може да очакваме да виждаме по-често, и тук. Мартин Илиев казва, че за него винаги е било важно не просто да заснеме „нещо красиво”, а видео, което да има стойност, история и смисъл. „За мен добрият клип е точно това - да те потопи в някаква история, която би била възможна само и единствено благодарение на музиката, на провокацията от нея, на текста, на смисъла, който стои зад него.”