Успехът на Съединените щати в спирането на войната между Израел и Иран е доказателство за огромното влияние, което имат в този регион, и за дипломатическите умения на Доналд Тръмп и неговия екип, особено на пратеника за Близкия изток Стив Уиткоф, пише помощник-секретарят по политическите въпроси на Съвета за сътрудничество в Персийския залив Абдел Азиз Алуайшег в коментар за саудитския в. "Араб нюз".
Според него ядрените преговори, когато бъдат възобновени, могат да се основат на този импулс, както и на заключенията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 12 юни относно нарушенията от страна на Иран на ангажиментите му към режима за неразпространение. Преговорите сега имат по-голям шанс за успех и защото САЩ вероятно отново са се уверили, че военните действия не могат да сложат край на ядрените амбиции на Техеран, изтъква Алуайшег.
Залогът за осигуряване на устойчиво прекратяване на огъня никога не е бил по-голям, изтъква авторът. Продължаване на конфликта би означавало заплаха за морските пътища и енергийните доставки от региона, който притежава половината от световните запаси от петрол и една четвърт от запасите от природен газ.
Успех в ядрените преговори би спомогнал и за ускоряване на други дипломатически усилия, включително в ивицата Газа и израело-палестинския конфликт като цяло. Преговорите между Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Иран, както двустранни, така и колективни, също биха могли да се ускорят, доближавайки региона до мир, стабилност и споделен просперитет, смята Алуайшег. По думите му ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, в региона може да започне ядрена надпревара във въоръжаването, самият Иран вероятно ще се изолира, а народът му ще обеднее още повече.
С влизането в сила на прекратяването на огъня, всяка страна вече може да претендира за победа, независимо от цената, която е платила, пише за саудитското издание “Аш Шарк ал Аусат” Осман Миграни.
Сключването на примирие обаче може би е била лесната част. Истинското предизвикателство сега е разрешаването на иранската ядрена криза чрез преговори. Тръмп може да отправи максималистични искания, а Иран да отхвърли предложението му, което да означава, че това прекратяване на огъня може да е просто кратка пауза преди избухването на по-голяма война, обяснява Миграни.
"Пазаренето ще се възобнови, след като всяка страна е очертала своите "червени линии" и е определила визията си за "победа" в тази война на балансиращи действия, изненади и мълчаливи споразумения... всички те са част от по-широки усилия за трансформация на региона," казва авторът.
Израел, Иран и САЩ попаднаха в капани, създадени от самите тях, пише Хюсеин Ибиш от Института на арабските страни от Персийския залив в емиратския в. "Нешънъл".
Техеран плати висока цена, за да си "играе игрички" с обогатен уран и в по-широк план за безумната си риторика за "унищожаване" на Израел и абсурдни лозунги като "смърт на Америка". Израел пък не гарантира, че Иран никога няма да се превърне в ядрена сила, а по-скоро обратното. Администрацията на Доналд Тръмп от своя страна вече се впуска в риторични извъртания, заради настояването му, че трите ударени от Съединените щати ирански ядрени обекти са били "напълно и тотално унищожени", поне по отношение на обогатяването, обяснява Ибиш.
Така, по-малко от две седмици, след като Израел атакува Иран, на практика се връщаме в изходна точка, въпреки че Техеран е понесъл значителни и болезнени загуби, които ще отнемат енергия, време и ресурси, каквито обеднялата държава трудно може да си позволи. Предстои да видим, дали Тръмп може да върне Иран на масата за преговори, а очевидно би било в интерес на Техеран да сключи сделка с Вашингтон в момента, допълва авторът.
Той допуска, че този конфликт може да се окаже момента, в който Израел си е гарантирал, че ще трябва да живее редом до въоръжен с ядрено оръжие Иран, вместо да премахне такава перспектива.
"Горчивата ирония често е най-големият победител във войната. Тя може би отново е надделяла," заключава Ибиш.
В трудна ситуация "да жонглират с антипатията към лидерите си и омразата към Израел" са се оказали реформаторите в Иран, според историка и специалист по иранските въпроси Араш Азизи. Те се стремят да защитят страната си, без да се отказват от критиките срещу проблемите в нея, пише авторът в материал за "Нешънъл". Най-решителните им представители, като защитничката на правата на жените и бивша депутатка Фаезе Хашеми Рафсанджани и бившия заместник-министър на вътрешните работи, а в момента политически затворник Мостафа Таджзаде, са показали, че са готови да предложат смела визия дори насред война.
Войната на Израел срещу Иран може да отбележи раждането на нова ера, белязана от упадъка на Иран като регионална сила, която от 1979 г. насам изгради огромен военен арсенал и разположи свои "марионетки" в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Газа, за да защити себе си и ядрената си програма, казва за катарския вестник "Ню Араб" военният експерт и пенсиониран бригаден генерал Саид Каза.
Според специалиста по международни отношения Раиф Хури преминаването от конфликт, воден чрез посредници, към директна конфронтация между държави е резултат от извършеното от "Хамас" и други палестински фракции нападение срещу Израел на 7 октомври. То "беше стратегическо земетресение" за т.нар. "ос на съпротивата", която Техеран старателно изгражда, за да се противопостави на Израел.
Като изостави посредниците си и пренебрегна предложенията на САЩ преди началото на войната, Иран извърши тежки стратегически грешки, които позволиха на израелския премиер Бенямин Нетаняху да постигне дълго преследваната цел - да удари иранската ядрена програма, посочва Хури.
В резултат на това, според анализаторите, тези конфликти проправят път за Израел да оформи нов Близък изток, както направи след войните от 1967 г. и 1973 г., като наложи нови реалности и принуди арабските държави да участват в мирни процеси – от Кемп Дейвид до Уади Араба.
Хури смята, че войната с Иран в крайна сметка ще приключи на масата за преговори, макар че крехкото прекратяване на огъня, обявено от Доналд Тръмп, виси на косъм. Анализаторът дори предвижда нова вълна на нормализиране на отношенията с Израел, предполагайки, че Сирия може да е сред първите, които да потърсят мирно споразумение.
Последиците от ударите на САЩ срещу ирански ядрени обекти са сеизмични, пише за египетския вестник "Дейли нюз Иджипт" Хатем Садек. “И все пак, това не е мир. Регионалните пълномощници на Иран - "Хизбула" в Ливан, милициите в Ирак и хусите в Йемен, са в повишена бойна готовност и ответните ракетни атаки срещу Израел може да ескалират. Това, което прави този момент изключителен, е не само мащабът на разрушенията, но и дързостта на тяхното изпълнение - едностранно, безкомпромисно и непоколебимо," посочва той.
По думите му под тактическия блясък се крие по-широка стратегическа визия. "Тръмп, бившият магнат на недвижимите имоти, превърнал се в глобален тактик, гледа на Иран не просто като на заплаха, която трябва да се сдържа, а като на режим, който трябва да се демонтира и преобрази. Подобно на Ирак на Садам Хюсеин преди него, Техеран сега се оказва изолиран, санкциониран и стратегически уязвим - перфектният противник за сила, която иска да възстанови господството си."
Наградите са геополитически - прекъсване на достъпа на Китай до ирански петрол, запушване на оръжейния тръбопровод на Иран за Русия, успокояване на монархиите от Персийския залив и сигурността на жизненоважния Ормузки проток, изтъква Садек.