Миналата седмица Украйна направи нещо, което мнозина смятаха за невъзможно, нахлувайки в Русия. Това беше наистина нещо, което не се е случвало от Втората световна война насам. Последствията са многобройни, но първо, малко контекст.
Русия нахлу в Украйна през 2022 г., за да блокира това, което Москва смяташе за потенциален път за нападение от страна на НАТО. Москва смяташе, че Украйна е слаба и разделена, и стигна до заключението, че едно бързо нашествие ще унищожи украинските сили и ще даде възможност за руска окупация.
Времето беше от съществено значение. Всяка минута, в която войната се проточваше, беше минута, в която САЩ или НАТО можеха да се намесят. Правителството на Путин не очакваше и съответно не планираше дълга и скъпоструваща война и оттогава плаща за грешката си. Въпреки това Русия смяташе, че все още има едно важно предимство: тя доминираше на бойното поле. Ако Москва не можеше да контролира стратегическите аспекти на войната, тя можеше поне да контролира тактическите аспекти. По този начин тя успяваше да държи украинските сили в отбрана - до миналата седмица, когато Украйна нахлу в Курска област.
Как Украйна успя да нахлуе в Русия, все още не е съвсем ясно. Понякога военните влизат в модел, в който определени неща се разглеждат като невъзможни. Понякога военните не разполагат с разузнавателна информация или я пренебрегват. Русия започна войната въз основа на лошо разузнаване, така че подобен масиран пропуск в разузнаването, който не успя да предвиди инвазията, би съответствал на модела.
Не е тайна, че напоследък Русия се обръща към Северна Корея и Иран за допълнително въоръжаване, така че е възможно Украйна да е видяла в това момент на слабост. В края на краищата не е разумно да зависиш от крехки чуждестранни линии за военни доставки и да признаеш, че оръжията ти свършват.
В някои отношения причината за нахлуването е по-малко важна от факта, че настъплението изобщо се е случило. Но това, което също е от значение, са обстоятелствата, при които светът разбра за това. Нахлуването вероятно се е състояло на 6 август, но забележителното е, че Украйна успя да запази оперативната дисциплина на големия военен и пиарски успех в продължение на дни, докато президентът Володимир Зеленски не наруши мълчанието си на 10 август. Самата украинска армия запази мълчание, дори когато беше в офанзива. Това не е никак малко постижение за сила, която е смятана за смела, но невинаги ефективна.Това несъмнено ще повдигне морала както на войниците, така и на цивилните.
Междувременно не е ясно защо Москва би обявила нападение на своя територия, след като в продължение на две години поддържа политика на умишлено създаване на атмосфера на объркване и хаос. Най-вероятното обяснение е, че правителството е стигнало до извода, че обществеността е изтощена от войната и все по-недоверчива към издаваната от правителството информация.
Заключението на Кремъл може би е, че поредното засилване на войната може да бъде посрещнато по-добре чрез честно информиране. Управлението на общественото възприятие е от съществено значение при всички конфликти, но при този е особено важно. Това важи с пълна сила за Русия, чиито граждани изглежда не са наясно с необходимостта от войната и нейното провеждане.
Анализ на Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс"/БГНЕС
