„Страстите и парадоксите на един невероятен живот“ за първи път описва принц Чарлз като добрия герой
Принц Чарлз е най-дълго чакалият да заеме трона британски престолонаследник през последните 300 години. Няма как това чакане да не се отразява на живота му. Именно личният живот на принц Чарлз, вътрешните му преживявания са основната тема на настоящата биография. Сали Бедел Смит добре познава историята на кралското семейство. Тя е автор на биография на Елизабет Втора и принцеса Даяна. Настоящата й книга е изпълнена със симпатия към принц Чарлз и с не толкова положителни чувства към родителите и починалата му първа съпруга. Майка му и баща му трудно скриват разочарованието си от начина, по който се развива момчето. Елизабет Втора смята, че той изостава в развитието си, а принц Филип I го намира за мършав и разглезен. Освен това малкият Чарлз не харесва нито някакъв спорт, нито ездата и предпочита да прекарва времето си с баба си. Кралицата майка се държи любящо с него, води го на балет и поощрява интереса му към изкуствата, което не се харесва на родителите му.
В опит да му помогне да „възмъжее" баща му го праща в пансион, известен със спартанските си порядки. Заради странния си вид и статуса на престолонаследник Чарлз веднага се превръща в основен прицел на подигравки и остракизъм от останалите ученици. После учи в Кеймбридж, служи в Кралския флот, но никъде не се чувства особено добре, пък и не прави много приятно впечатление на околните.
За да подобри имиджа на младия престолонаследник, дворецът измисля специална РП стратегия. Тя включва представянето му в обществото като „неустоим любовник". Контролирани „изтичания на информация" от двореца към таблоидната преса го характеризират като „буен младеж, който излиза от едно момичешко легло само за да скочи в следващото". Драмата обаче настъпва, когато в двореца е поставен въпросът за бъдещата му женитба. По това време Чарлз е влюбен в Камила Шанд и държи да се ожени за нея. Според дворцовите правила обаче това е невъзможно, защото бъдещата г-жа Камила Паркър Боулз е имала предишни любовни афери. След време му намират „идеалната" брачна партньорка, 19-годишната Даяна Спенсър, с 12 години по-малка от него. Авторката на настоящата книга не пести критиките си към нея. Според Сали Бедел Смит Даяна е неуравновесена, булимичка, склонна към агресия както към околните, така и по отношение на самата себе си. Освен това често навиква децата си, когато наоколо няма камери.
Независимо от раждането на принцовете бързо става ясно, че Чарлз и Даяна няма как да живеят заедно. Започват да спят в различни спални, все по-често не си говорят, Чарлз възобновява връзката си с Камила, Даяна също търси утеха в обятията на други мъже. Принцесата се държи грубо с мъжа си, когато са насаме, подиграва му се, а когато той, коленичил, казва молитвата си вечер, тя се забавлява, като го удря по главата.
Защо в такъв случай при тяхната раздяла общественото мнение както във Великобритания, така и по света почти единодушно взема нейната страна и обвинява за всичко именно Чарлз? Просто защото Даяна е много добра в саморекламата и в ухажването на медиите, отговаря Сали Бедел Смит. Авторката се радва, че Чарлз най-накрая е успял да се ожени за Камила, любовта на живота му, и че е убедил синовете си да приемат решението му. В контактите си с други хора обаче престолонаследникът не е толкова успешен, убедена е биографката. Той често се сприятелява с крайно неподходящи лица. Сали Бедел Смит дава за пример южноафриканеца Лорънс ван дер Пост, писател, документалист и аматьор етнограф. Той постоянно говори на Чарлз, че човечеството „трябва да се освободи от тиранията на интелекта и да възстанови автентичната си връзка с природата". Накрая убеждава Чарлз, че именно престолонаследникът е човекът, който трябва да застане начело на това движение. В резултат на това общуване Чарлз почва да се интересува от екология, вегетарианство, суфизъм, да изучава Юнг и древни лечителски практики. През 2010 г. публикува книгата си „Хармония", в която твърди, че „западният свят е заклещен в своето механично отношение към знанието".
Междувременно пише стотици писма на различни британски министри по всякакви теми - от храната в училище през алтернативната медицина до хеликоптерите за британската армия в Ирак. Тази нехарактерна за един бъдещ монарх ангажираност със злободневни въпроси в крайна сметка ядосва много хора. Във Великобритания дистанцираността на Елизабет Втора винаги е била за предпочитане пред активността на Чарлз. Консерваторите не го харесват заради страстта му към екологията и исляма. Либералите пък не приемат привързаността му към лова на лисици и защитата на вековните социални йерархии. Премиерите Маргарет Тачър и Тони Блеър дори се оплакват в двореца от опита му да се меси в управлението на държавата. Може би ще престане да бъде толкова активен, когато най-после стане монарх. Ако стане, де...
