Най-северната точна на Европа, Нордкап, се намира в Норвегия, само на 2000 км от Северния полюс, на самия край на Европа. Самото плато се издига на 307 метра над Северно море, като формира невероятен отвес. Малко по-надолу по склона се намира скалата, известна като Рога на Нордкап, която е била използвана за жертвоприношения от народа Саами. От платото наляво се вижда Книвскджелоден - полуостров, който всъщност се намира с около 1 км северно от Нордкап. Въпреки това, традиционно, Нордкап се смята за най-северната точка на страната и континента.
Нощно слънце на Нордкап
Като най-северната точка на Норвегия, тук нощното слънце се наблюдава много по-продължително откъдето и да е другаде - от 14 май до 29 юли. Обаче шансът да видите нощно слънце изобщо не е сто процента заради топлите и студени течения в Северно море, които гарантират наличието на мъгла в региона. Но главната причина туристите да идват тук не е за да видят слънцето, а за да са били на края на света.
Зараждането на туризма в Нордкап
Първият човек, който е пътувал на север с цел да стигне до Нордкап, е францисканският свещеник Франческо Негри, който след пътешествие, което е продължило няколко години, е достигнал до платото през 1664 г. През 1795 г. Луи Филип Oрлеански, който след това става френски крал, известен като Луи Осемнадесети, посещава Нордкап, докато пътува на север. През 1873 г. обаче туризмът в Нордкап претърпява напредък, когато младият шведско-норвежки крал Оскар Втори успява да изкачи 307-те метра до платото. През 1907 г. мястото е посетено дори от крал Рама Пети от Тайланд.
В началото на 19-и век германски, английски и френски туристи започнали да пътуват често до Норвегия, а Нордкап се превръща във финална точка на пътуванията им. Корабчета често спирали в близост, а туристите изкачвали стръмния склон. През 1892 г. бил построен малък павилион за шампанско, който по-късно е съборен от вятъра. Каменна зала е била построена през 1959 г. и от тогава са били добавяни нови сгради. Пътят до платото е завършен през 1965 г. Днес Нордкап е посещаван от повече от 200 000 души през лятото, разбира се, има и смелчаци, които се осмеляват да стигнат до края на света през зимата.
