Най-добрата българска плувкиня Нина Рангелова продължава усилено да се подготвя за олимпийските игри в Рио де Жанейро. От години тя учи и тренира в Южния методистки университет в Далас, Тексас, но тази седмица пътят й мина и през Чикаго. Чаровната плувкиня участва в конкурс за красота във Ветровития град, за да събере средства за подготовката си за олимпиада, и стигна до финала.
Има ли друга причина за участие в конкурс за красота освен наградния фонд, който ще ти послужи за подготовка?
- Разбира се, че има и друга причина. Както всички знаем, стереотипът за плувкините е доста „лош''. През целия си живот съм се сблъсквала с хора, които казват, че плувкините имат доста неатрактивни тела заради спорта. Плуването ги е изградило по този начин с широки рамене, с доста според тях мъжки тела, които не изглеждали добре. Смятам, че участието ми в този конкурс - като най-добрата българска плувкиня, доказва, че всъщност не е така и че плувките имат едни от най-хубавите тела именно заради спорта. Имала съм толкова много случаи на родители, които са идвали при мен и са казвали: „Не, аз не искам дъщеря ми да се занимава професионално с плуване, защото ще има много широки рамене и просто няма да е атрактивна.'' Това е и една от причините да участвам в конкурса. Искам да покажа на хората, че плувкините всъщност влизат в критериите за естетика и красота.
След толкова успехи в плуването сега имаш ли притеснение в това ново предизвикателство?
- Разбира се, че има притеснение. Благодарение на преживяванията, които съм имала в спорта, мога да твърдя, че по-лесно преодолявам притеснението. Идеята ми да участвам дойде, след като видях реклама в социалните медии. Бях си вкъщи в компанията на мои приятелки. Гледахме филм, докато аз разглеждах фейсбук. Всичко отначало започна на шега и въобще не съм си представяла, че ще бъда избрана.
Имаш ли някакви притеснения, свързани с подготовката ти за олимпиадата догодина?
- Аз от 5 години живея в Далас. Там се подготвям с отбора. Подготовката винаги минава добре. Естествено, ако имам повече средства, както вече говорихме, за конкурса и причината да участвам, бих провела едно доста по-добро възстановяване. Бих провела сесии с техници, които под водата следят загребванията, стила на плуване, гледат кое трябва да се подобри. Ако имах наистина повече средства, бих си позволила повече неща, които досега не съм правила. Но за сметка на това всичките ми конкурентки ги правят. В плуването всичко е толкова близко, разликите са малко. Абсолютно всеки детайл има значение. Дори най-малкото нещо да не ти се получи, това може да коства влизане в полуфинал или финал.
Каква е целта ти за олимпиадата?
- Моята цел е влизане на финал на олимпиадата. През 2012 г. полуфиналът ми се размина за много малко. Сега наистина смятам, че имаме шансове за едно доста силно класиране. В плуването медалите също са важни, както и във всеки друг спорт, но финалите и полуфиналите означават успех. Плуването стана толкова конкурентен спорт. Развива се от държави като САЩ, Австралия, Франция, знаете с какви средства, с какви екипи разполагат тези държави. Наистина да вмести плувец между тези най-добри държави за България е голям успех.
Смяташ ли, че българското плуване може да се възроди и да видим в бъдеще медал от олимпиада?
- Разбира се, че вярвам в това, но много неща трябва да се променят не само в плуването, но в мисленето на хората. Ето, най-малкото, за което говорихме вече - стереотипът за плувкинята трябва да се промени. Трябва да се промени начинът на мислене, трябва всички да се научим да работим заедно. Както това се случва в момента на конкурса. Всички момичета се подкрепяме, въпреки че, реално погледнато, ние сме конкурентки. В България има едно такова мислене, че ако си конкурент, няма как да си и приятел, ако заставате един до друг на старта, означава че има някакъв вътрешен конфликт. Това не трябва да е така, защото в крайна сметка ние показваме най-доброто от себе си. Естествено някой е по-талантлив, друг е работил повече. Естествено винаги ще го има този фактор. Можем да започнем да работим заедно, да игнорираме какво се е случвало до момента. Защото това, че определени неща са се случвали по един начин през последните 20 години, не означава, че трябва да продължават да се правят така. Ние сме единственият отбор или един от много малкото отбори, които нямат масажисти на големи състезания. Нямаме щаб, отиваме с един или двама треньори. Има и допълнителни неща, които трябва да се случват и извън състезанието. Например няма как да плувам сутринта на 110% от възможностите си и след 5 часа да се възстановя напълно, за да мога да плувам пак на 110% и да подобря постижението си от сутринта. Просто физиологически няма как да се случи. Каквото и да си говорим, и възрастта вече си оказва влияние. На 25 г. съм. Тялото ми вече не се възстановява толкова бързо, колкото на олимпиадата в Пекин и други състезания, когато бях на 17-18 години. Много по-бързо се възстановявах и нямах нужда от такива неща. Да имаме всичко необходимо за възстановяване би било едно голямо предимство, защото в момента е недостатък за всички нас в националния отбор. Това е едно от нещата, които трябва да се променят. То е толкова минимално, но според някои хора изисква доста.
Това, че споменаваш годините си, означава ли, че ще скоро ще спреш да плуваш? Вече намекна, че това може би ще бъде последната ти олимпиада.
- Наистина смятам, че догодина ще бъде последната ми олимпиада и последната година, в която ще се състезавам професионално. Това е една от причините, поради които искам да направя всичко възможно, което мога, за да си помогна сама, защото за всичките тези години съм разбрала, че няма кой да дойде и да ми каже: „Искаш ли да направим нещо за теб?" Не, няма такъв човек. На 99% съм го решила. Има толкова много неща, които искам да направя извън плуването. Те няма как да се случат, когато плувам, когато имам тренировки по 6-7 часа на ден. Освен това, реално погледнато, след като завърших, дори за близката една година не знам откъде ще намеря средства за подготовката, а какво да говорим за още 4-5 години. Няма изградена система за запазване на професионалните спортисти до висока възраст.
С какво искаш да се занимаваш след края на активната си спортна кариера?
- Винаги съм била тясно свързана с плуването. Искам да опитам различни неща. Искам да се пробвам в недвижимите имоти, искам да опитам комуникации, връзки в обществеността. Искам да разбера кое най-много ще ми хареса и в кое ще съм най-добра. За всичко това трябва време, трябва да се съсредоточа само върху това, защото наистина две дини под една мишница много трудно могат да се носят. Аз съм го правила през всички тези години, но смятам, че е по-добре една по-голяма диня, отколкото две по-малки. Това се отнася и за подготовката ми в момента, защото мисля да спра да работя след Нова година и да дам всичко от себе си, за да се подготвя перфектно за олимпиадата. Наистина искам да се случат нещата и да видим България, представена на нивото, на което всички знаем, че може да бъде.
