Простатата е разположена около пикочния канал и с уголемяването си започва да оказва натиск върху уретрата. А това вече води до затруднение в уринирането и редица други допълнителни симптоми като често уриниране, нощно уриниране, което влошава качеството на живот на пациента. Преди 25 години в операционната зала обикновено влизаха пациенти на около 65-70 години. Сега вече възрастта на заболяването е паднала драстично - има пациенти и на 40-45 години. Всеки втори-трети мъж над 50-годишна възраст има оплаквания от простатата.
На този етап все още няма научно обяснение за заболяването. Причината за появата му остава неясна, навсякъде се говори за хормонален дисбаланс. Може би затова в миналото, когато не е имало съвременни препарати, на пациентите са били изписвани женски хормони, а също и мъжки такива - и в двата случая пациентите се подобрявали, сочи статистиката. Днес на почти всеки медицински форум една от темите, на които се отделя най-много внимание, е точно аденомът на простатата. Мъжете под 50-годишна възраст, които вече често страдат от заболяването, са сексуално активни хора, а проблемът води до нарушение в потентността.
Целта на лекарствените средства, които съвременната медицина изписва, е да подобрят симптоматиката, доколкото е възможно - да забавят растежа на простатата, тоест да създадат един по-нормален, по-комфортен живот на пациента. Иначе самото излекуване става само оперативно, уголемената тъкан трябва да бъде по някакъв начин механично премахната. Това може да стане чрез отворена операция, може да стане и чрез безкръвна. Безкръвната операция може да бъде класическа трансуретрална резекция, може да бъде лазерно изпаряване на простатата. Най-новият метод е биполярното плазмено изпаряване на простатната жлеза.
При отворена операция пациентът пролежава в болницата минимум 7-8 дни, след което още около седмица е с катетър, с несвалени конци - около две седмици е абсолютно извън строя във всяко едно отношение. Докато при безкръвните операции на втория ден се изписва и е абсолютно годен да си върши всекидневните неща. Само един месец трябва да се пази от тежка физическа работа. При операциите има известен риск, защото винаги може да остане тъкан, която да започне отново да нараства. Така че няма такава оперативна интервенция, която да гарантира сто процента на пациента, че веднъж завинаги е излекуван. Без значение каква е оперативната интервенция, пациентът около 3 месеца след операцията си остава все още под медицински надзор. При всичките методи за операция остава дефект от изрязаната тъкан и зарастването на тази рана отнема около два-три месеца. През това време пациентът трябва да е под защитата на медикаменти, първоначално антибиотици. Но оттам нататък влизат в употреба препарати, които да имат и противовъзпалително, и антисептично действие, и да успокояват уринирането. Защото, минавайки през тази рана, урината при всички положения дразни мястото и се получават периодични оплаквания - парене, болка при уриниране, по-чести позиви за уриниране. Тъй като периодът за възстановяване е два-три месеца, няма как през цялото време пациентът да е на антибиотик.
Д-р Владимир Николов
