На 24 август Пресветата Българска православна църква почита паметта на Св. свщмчк Евтих. Св. мчк Татион. Св. Козма Етолийски.
Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него.
Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ. Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето.
Този хляб бил донесен от невидима ръка. Като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали. Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание. След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.
Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището. За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.
Свети мъченик Татион бил родом от Мантиней. Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница. След това той бил подложен на повторен разпит, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града. Като стигнали до градските врати, предал духа си на Господ.
За пророчествата на св. Козма Етолийски светът узнал благодарение на изключителната почит към светеца от гръцкия народ. Живял през XVIII век, св. Козма бил прославен от Църквата в средата на XX век. Но народът никога не се е съмнявал, че той е свят. И затова старателно е запазвал всичко, което било свързано с неговата памет, изографисвали негови икони, помнели всяка негова дума, предавайки я от поколение в поколение.
Запазили са се много предмети, свързани със свети Козма: част от одеждите му, метални и дървени кръстове, които той поставял на местата на своите проповеди. Живеейки сред мюсюлмани, много православни доброволно приемали исляма. Съвременната историография посочва св. Козма като човека, който е спрял масовата ислямизация на православните народи. Известно е, че св. Козма е извършил много чудеса. Едно от най-удивителните е, когато хвърлил на повърхността на езерото част от своите дрехи и преминал на другия бряг. Знаем, че св. Козма е и голям помощник и застъпник и след своята смърт.
Той притежавал пророчески дар. Известни са около 200 пророчества и всичките те или са се изпълнили, или очакват своето изпълнение. Достоверността на пророчествата е доказана. Много пророчества били записани или от съвременници или веднага след мъченическата смърт на свети Козма грижливо пазени от учениците му. Знаем за десет пророчества, които са се отнасяли за конкретен регион, в който на хората им е казано как да действат в една или друга ситуация. „Когато падне дървото, отивайте в гората, там ще се спасят много хора, нищо не вземайте със себе си, спасявайте се сами, бедата ще продължи не повече от 24 часа.“
Действително хората, които живеели там, намерили убежище в гората и спасили своя живот от турците. Едно от пророчествата се сбъднало по време на Втората световна война: „Бедата ще дойде до кръста, но няма да се спусне по надолу.“ Става въпрос за един от кръстовете, на мястото на проповедта на св. Козма.
Един 94-годишен старец помнил това пророчество, чуто още от неговите родители, и когато италианските войски настъпвали, отказал да се евакуира, призовавайки за това и своите съселяни. С това предизвикал недоволството на властите и бил обвинен в саботаж. Фашистка Италия настъпвала, гръцката армия търпяла поражение, но по думите на светията гърците точно на това място, където е бил кръстът, удържали и отблъснали враговете, не позволявайки им да слязат „под кръста“ и да превземат това село. Хората не се посрамили в доверието си към думите на светеца.
През 70-те години на XVIII век избухва поредната Руско-турска война в 1768 година и Козма още при пристигането си в Берат е арестуван като руски агент и обесен на 24 август 1779 г. в близкото село Коликантаси. Според легендата задържането и наказанието му са заради ненависта към него на местните търговци – евреи, на които носел щети с проповедите си. Затова последните подкупили местния паша на Берат, след като го набедили за агент на руското имперско разузнаване. Историята на Козма Етолийски се разчува повсеместно из османските владения.
През 1813 г. Али паша Янински, опитвайки се да привлече на своя страна местните православни християни в противоборството му със султан Махмуд II, издига храм на светеца в близост до устието на река Семани, където бил гробът на светеца.
