Неуспешният поход към еврото

Правителството на Бойко Борисов се надяваше добрите отношения с Германия да отворят врата към еврозоната

Илин Станев

Надеждата, че омагьосалият германския канцлер Ангела Меркел чар на премиера Бойко Борисов, както и по-доброто от очакваното в Брюксел представяне на България като председател на Съвета на ЕС някак си ще отворят за страната вратите на еврозоната, вече може да бъде погребана.

Подкрепата на Европейската комисия - тази седмица вицепрезидентът й Валдис Домбровскис отново подчерта, че България изпълнява номиналните критерии за членство, се оказа недостатъчна. Европейската централна банка (ЕЦБ), както и няколко страни членки, изглежда, имат твърдо намерение да спрат София да кандидатства за приемането й в европейския валутен механизъм ERM II, по-популярен като „чакалнята на еврозоната". Опозицията не е официално заявена, но намерението прозира между линиите на различни публични документи и изказвания. Например трактовката на публикуваните тази седмица конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК за готовността на България. Въпреки че те на практика са идентични като език и препоръки с тези от 2016 г., сега представители на двете институции дават много по-негативна оценка на повтарящите се констатации за необходимостта от реформи, и то не само във финансовата сфера, а и в правосъдието или образованието.

Посланието вероятно е било подсилено от мисията на ЕЦБ, еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) и ЕК тази седмица в София. Една от целите на посещението - по неофициална информация - е била да откаже България да кандидатства за ERM II в близките дни. Причината е, че българското правителство вече публично заяви нежеланието си да влезе в банковия съюз, преди да получи "да" за преддверието на еврото. Ако се съди по неофициално споделяните от ЕЦБ проблеми пред България, отлагането може да се окаже не само тактическо, с няколко месеца или година, а много по-дълго. Финансовият министър Владислав Горанов дълго време предпочиташе да пази в тишина намеренията на правителството за еврозоната. Причината е, че преговорите са деликатни и не биваше да изглежда, сякаш София се опитва да отвори вратата на клуба със сила. Ако процесът по влизането на България в ERM II останеше в сянка, можеше и да се тушира евентуалното негативно обществено мнение в някои от страните в еврозоната.

Деликатността на преговорите се засилваше и от факта, че за България участието в ERM II на практика означава бързо влизане в еврозоната. Идеята на механизма е страните в него е да докажат, че могат да поддържат финансова дисциплина и стабилност на валутата си спрямо еврото. Но за България, която изпълнява числовите критерии за членство (инфлация, ниво на дългосрочните лихвени проценти, размер на публичния дълг и бюджетния дефицит) и вече 20 години е с фиксиран курс на лева към единната европейска валута, това е по-скоро формалност. Или накратко, ERM II не може да се ползва дълги години за лост за прокарване на реформи по подобие на мониторинга на съдебната система. Ако се продължи аналогията с чакалнята - по-солидното препятствие е входната врата към ERM II, а след това да влезеш в хола и да се разположиш на дивана не е много трудно. Представители на ЕЦБ вече не крият, че именно това е основната причина за съпротивата им срещу влизането на България в него.

Затова, когато в началото на годината Горанов обяви публично за намеренията на кабинета да подаде молба в първата половина на годината, това беше леко изненадващ ход. От една страна, София получи силна подкрепа от Европейската комисия, което може да е обнадеждило кабинета. От друга обаче - това вероятно е било първият сигнал, че преговорите не вървят чак толкова добре. Правейки кандидатурата публична, Горанов явно се е надявал да предизвика реакция в полза на намерението на кабинета да кандидатства за ERM II.

„Не, не го разбирайте като отхвърляне. За разлика от 2010 г. сега всъщност ви насърчаваме", коментира неофициално висш служител на Европейката централна банка. Думите му дойдоха като отговор на въпроса дали ЕЦБ не се опитва да забавя процеса за присъединяване на България към еврозоната, представяйки все нови и нови изисквания. Според същия източник сега за разлика от ситуацията преди осем години, когато България беше посъветвана изобщо да не повдига въпроса за ERM II, пред София се поставят ясни условия.

Това насърчение вероятно трябва да се вижда в пътната карта с необходимите стъпки, които България трябва да предприеме за влизането си в чакалнята на еврозоната. За нея премиерът Бойко Борисов публично обяви в края на април. След това за пътната карта повече не се чу, но за сметка на това стана пределно ясно условието, че влизането на България в преддверието на еврозоната минава през банковия съюз. Много вероятно е това да е отговорът на публичния натиск на Горанов.

Франкфурт настоява България първо да се включи в Механизма за близко сътрудничество (вариантът за страни извън еврозоната да влязат частично в банковия съюз), като по този начин българските банки минат под надзора на ЕЦБ. Това публично беше оповестено от премиера преди месец, но неформалната позиция не е от вчера. Причината според представители на ЕЦБ е, че България все още не е изчистила финансовата си система от проблеми. Приемането на държава, която може да има сътресения, свързани с банковата си система в бъдеще, поставя под заплаха престижа на еврозоната и на самата ЕЦБ.

Допълнителен проблем е, пак според същите източници, че ако се появи проблем, докато България е в ERM II, заради правилата на валутния борд (да не се печатат свободно пари) и липсата й на достъп от спасителните линии на ЕЦБ тя няма как да осигури ликвидност за банките, които биха се нуждаели от такава. Тази ситуация не е нова - и сега Българя е изправена пред този проблем, но явно ЕЦБ се притесняват, че евентуална криза може да се разрази в преддверието на еврозоната, която още се отърсва от поредицата банкови кризи в периферията си.

Тезата се подкрепя и от Българската народна банка, но като опозиция за влизането в Банковия съюз преди членство в еврозоната. Логиката е, че ако ЕЦБ предприеме надзорни мерки спрямо български банки, тя няма да бъде длъжна да подсигури средствата, за което отговорен ще бъде българският бюджет. Тези рискове обаче са управляеми. Както посочва програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, няма страна, която да може да гарантира, че в някакъв момент някоя нейна банка няма да има проблеми. Например и сега под надзора на ЕЦБ фалират банки. В същото време през 2014 г., когато се наложи да се налива ликвидност в ПИБ, Европейската комисия разреши предоставянето на държавна помощ, т.е. валутният борд не е проблем. „Механизмът вече е отработен и не виждам защо да не може да действа и в бъдеще", смята Ганев. Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис също посочи, че досега е нямало проблеми при влизането на страните с валутен борд в еврозоната.

Друг аргумент на ЕЦБ срещу бързото приемане на България в еврозоната (посочен в конвергентния й доклад) e очакваното завръщане на високата инфлация, както вече се е случвало и преди при ускоряване на икономическия растеж в страната. Това по принцип е неизбежно - тъй като България все още догонва ценовите равнища в Западна Европа, инфлацията е нормално по-висока. Но така или иначе ERM II е замислен именно за това - две години страната трябва не само да поддържа валутна стабилност, но и да показва устойчиви показатели. Не е изключено скоро увеличението на цените в страната да надскочи референтното ниво за еврозоната. По този начин може да се окаже, че моментът, в който България изпълнява номинално всички конвергентни критерии за еврозоната, вече си е отишъл. Това сериозно ще отслаби шансовете на София да настоява за приемане на еврото, процес, който може да се проточи сериозно във времето.

От ЕЦБ също за пореден път посочват и критерия за устойчива конвергенция (сближаване - бел. ред.). Под това понятие се има предвид постигането на необратими подобрения в икономическата политика на страните кандидатки. Какви обаче са тези подобрения няма голяма яснота. Например Ганев посочва, че България е една от трите страни в ЕС с най-разумна фискална политика, т.е. София всъщност би трябвало да печели точки по този критерий. Но от ЕЦБ посочват и лошата позиция на България в международните класации за корупцията и качеството на институциите, макар че по тези показатели страната всъщност е доста близо до страни членки на еврозоната. Както посочва в доклада си банката, „структурните реформи... включват значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима съдебна система и подобряване на образователната система".

Изискването на ЕЦБ за влизане в банковия съюз не е толкова шикалкавене за отлагане на българското членство в ERM II, а по-скоро натиск правителството и БНБ най-накрая да се заемат с решаването на проблемите в банковата сфера, за които всички знаят, но почти нищо не е направено. За да влезе България в банковия съюз, ЕЦБ може да реши да проведе задълбочена оценка на банките, които ще надзирава. Към момента това биха били Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, но ЕЦБ може да реши да го приложи и спрямо други институции. В хода на тази проверка има голяма вероятност да се открият по-сериозни нередности от вече констатираните от БНБ при нейния преглед през 2016 г. Ако това се случи, или правителството и БНБ трябва да предприемат мерки да решат проблемите бързо, или да пренебрегнат констатациите на ЕЦБ и да рискуват сериозен репутационен риск, който може бързо да прерасне в банкова криза. Доколкото и двете са нежелани опции, най-вероятното решение изглежда правителството да предпочете да остави нещата, както досега, и да не предприеме тази крачка въобще.

Разбира се, възможно е София да започне да решава проблемите си и самостоятелно и едва тогава да реши да кандидатства за банковия съюз. Но доверието, че БНБ иска и може да направи това, е оскъдно, а и тя не прави усилия да демонстрира воля. Със скоростта, с която се решават проблемите на банковата система в България, това означава, че еврото няма скоро да замени лева. Например, ако правителството беше предприело стъпки към банковия съюз още през 2014 г., когато това условие вече неформално започна да се поставя, сега България вече можеше да влезе в ERM2.