РОБЪРТ БЪРСЕЛ, Ройтерс

Необичайно тежките наводнения във Венеция, пожарите в Австралия и дори появата на чума в Китай тази седмица бяха обяснени с климатичните промени, а учени предупредиха, че глобалното затопляне може да обремени бъдещите поколения с болести за цял живот. Венеция обяви извънредно положение в сряда след „апокалиптични“ наводнения, залели разположения в лагуна град. Под вода се оказаха нейната историческа базилика, площади и многовековни сгради. „Това е резултат от климатичните промени“, писа в Туитър кметът на града Луиджи Бруняро. Градски артерии се превърнаха в бурни потоци, каменни балюстради бяха изпочупени, лодки бяха изхвърлени на брега, а вързаните гондоли - потрошени, след като приливът в лагуната достигна отметката от 187 см -

най-високото равнище след рекорда от 194 см

 

през 1966 г. Повишаващото се ниво на водата се превръща в постоянна заплаха за туристическата перла. „Венеция е на колене - каза Бруняро. - Щетите ще надхвърлят стотици милиони евро.“ На другия край на света части от Австралия тази седмица бяха опустошени от горски пожари. Четири души загинаха, а жителите на цели селища бяха принудени да се спасяват с бягство от пламъците. От 2016 г. насам части от северните и вътрешните райони на щата Нов Южен Уелс, наред с южните райони на Куинсланд, са обхванати от суша, която според метеорологичната служба се дължи частично на повишената температура на морската повърхност, което (на свой ред) влияе върху режима на валежите. През последния век се повиши и температурата на въздуха, което прави още по-тежки сушите и пожарите. Но връзките между климатичните промени и екстремните прояви на времето в Австралия

се превърнаха в политически футбол

 

Правителството, което е поддръжник на въгледобивната индустрия, е съгласно, че трябва да се ограничават вредните емисии, но в същото време твърди, че по-силни екологични мерки ще съсипят икономиката. Това противопоставя страната на нейните съседни островни тихоокеански страни, които са особено уязвими от по-високите температури и повишаващото се морско равнище. Загрижеността за ефикасни (екологични) мерки в глобален план се засили, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от международното Парижко споразумение за (ограничаване на) климатичните промени и предприе стъпки към отказ от защита на околната среда. Тръмп и бразилският президент Жаир Болсонаро са сред малцината световни лидери, които публично поставят под съмнение казаното от науката за климатичните промени, въпреки опустошителните пожари в собствените им страни - в Калифорния и в басейна на Амазонка, които еколозите поне частично отдават на глобалното затопляне.

Докато политиците спорят, нарастват опасенията от ефекта на един по-топъл свят върху човешкото здраве. Здравните власти в Китай съобщиха за

рядка поява на белодробна чума

 

заради два случая, потвърдени в Пекин тази седмица. Двама души са се заразили в провинция Вътрешна Монголия, където има драматично увеличаване на популацията на гризачи в резултат на продължителното засушаване, утежнено от климатичните промени, твърдят местни медии. Миналото лято територия с размера на Холандия бе поразена от този вид чума, наричана и „плъхова“. Последствията за здравето в по-широк спектър са сериозни. Медицинското списание „Лансет“ публикува тази седмица изследване, според което климатичните промени вече увреждат човешкото здраве чрез увеличаване на броя на екстремните климатични явления и съпътстващото силно замърсяване на въздуха. В един по-топъл свят нарастват рисковете от недостиг на храни, инфекциозни болести, наводнения и екстремни горещини. Ако не бъде направено нещо, последиците могат да обременят цяло поколение със страдания и болести през целия живот на хората, твърдят учените. „Особено уязвими към здравните рискове, свързани с климатичните промени, са децата. Техните организми и имунни системи са все още в процес на развитие, което ги прави по-податливи на заболявания и екологични замърсители“, казва Ник Уотс - един от учените, извършили проучването на „Лансет“, озаглавено „Здравето и климатичните промени: обратно броене“. Увреждането на здравето в ранното детство е „трайно и всестранно“, предупреждава той, и води до последствия за цял живот. „Ако не се предприемат незабавни действия от всички страни за намаляване на вредните емисии, напредъкът в благоденствието и средната продължителност на живота ще бъдат изложени на риск и климатичните промени ще предопределят здравето на цяло едно поколение“, каза ученият на представяне на проучването в Лондон.