Добро утро, зелен средногорски град, добро утро, когато още не е отзвучал химнът „Върви, народе, възродени“. Когато още се радваме на Деня на детето. Когато навеждаме чела пред перото и сабята на Христо Ботев. А ти, град Казанлък, широко разтвори ръце да прегърнеш тези млади хора, които разнасят българската дума и българското слово - зад паралели и меридиани“.
Това каза авторът на „Една българска роза“ Найден Вълчев в словото си за откриването на 18-ата световна среща на българските медии в Казанлък.
„Благодаря на Розовата долина, която преди 60 години така ме зарадва да напиша няколко думички, които композиторите и изпълнителите превърнаха в крилата песен, която се запя по читалища, училища, от деца, от професионални състави. През 2000 г. беше удостоена с песента на столетието.
Повече за нея не може да се иска. Тя е родена от духа на Тракия. А онези траки, които са живели тук, къде ги, къде е държавата им? Няма я, защото не са имали букви. А ние сме деятелите, приятелите на буквите. И на мен ми е много драго да видя толкова млади хора, които служат на делото на буквите, на делото на просветителите. И като Ботевите четници носят в гърдите си словото, свобода, свобода, свобода. На думите, на мислите, на печата“, допълни Вълчев.
„Природата беше приятелски настроена към мен на тази патриаршеска възраст да дойда в Долината на розите с вас, да участвам на този празник и той да бъде така траен, че да бъде всяка година въодушевяващ и да трае до края на света!“, каза още Найден Вълчев.
Българският поет, писател и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на учител. Основното си образование завършва в родното си село, а средното - в Плевенската мъжка гимназия, където прави и първите си поетически опити. През 1951 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", но не практикува професията си, защото се отдава на литературата.
За първи път публикува свои творби във в. „Лост“ през 1946 г. По време на следването си е член на литературния кръжок „Васил Воденичарски“. Докато е в казармата пише стихове, посветени на войнишкото всекидневие, които издава в първата си стихосбирка „На южната граница“, която излиза през 1953 г.
През периода 1954 - 1955 г. работи като редактор в сп. „Български воин“ и в. „Народна армия“, от 1956 г. до 1983 г. - в сп. „Септември", от 1983 г. до 1988 г. - в сп. „Съвременник", а от 1988 г. до 1989 г. е главен редактор на сп. „Дарители". От 1996 г. до 1997 г. е културно аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 г. е избран за председател на секция „Поезия" на съюза.
Найден Вълчев е автор на стихосбирките „На южната граница" (1953), „Тиха победа" (1954), „Малка повест" (1956), „Пъстра палитра" (1960), „Химни и повести" (1964), „Люлякова вечер" (1968), „Лунапарк" (1970), „Синьо цвете, влак, жена" (1975), „Златен август" (1977), „Северна светлина" (1965), „Зърна за посев“ (1976), „Златен август" (1977), „Две снежинки" (1980), „Написано кленов лист" (1984), „Гигантски слалом" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), „Младата луна и старата луна“ (2001), „Рай за грешни“ (2003), „През три води преплавено“ (2004), „Една българска роза“ (Избрани стихотворения, 2013). В пет книги, наречени „Попътни срещи“, издадени между 2007 г. и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и др. През 2007 г. е публикувана „Литературна анкета“ на Панко Анчев с писателя. През 2022 г. по повод 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му „Лебед“. За нея Найден Вълчев казва: „Така се казва последното ми стихотворение от 2022 г. То не е посветено на никого, но инвенцията води към лебедова песен. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 г. „На границата щъркели прелитат“ от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове.“
Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките „Българска земя" (1963), „Звъни звънче" (1968), „Фото Есперанто" (1983), „Жълъдче със шапка" (2004) и др.
Прочети още
Найден Вълчев е сред създателите на Съюза на преводачите в България и е негов председател от 11 март 1989 г. до 2 март 1991 г. Той е преводач от руски език. Превел е книги със стихове на поетите – Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и др. За работата си като преводач поетът разказва: „Превеждам стихове и автори, които са ми въздействали силно и които съм искал да бъдат прочетени и от други. Това право на желанието натоварва преводача с огромната отговорност да пренеса автора жив и здрав на другия бряг на реката. Да спаси всичките или почти всичките му достойнства и да го покаже с мисловната, емоционалната и образната му мощ." Според Найден Вълчев истинският преводач трябва да превежда това, от което не би се срамувал, да го превежда със съзнанието, че защитава вече две имена - на автора и своето.
Найден Вълчев е написал текстовете на редица популярни песни. Той е автор на текста на песента „Една българска роза" в изпълнение на Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Найден Вълчев пише текста през 1968 г. за 9-ия Младежки фестивал в София, но комисия го отхвърля. През 1970 г. композиторът Димитър Вълчев пише музиката към текста на Найден Вълчев за три дни и предлага на поета да участват с песента в Международния фестивал „Златният Орфей“. Песента е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа награда на фестивала. През 2000 г. песента „Една българска роза” е обявена за песен на 20-и век. През 2022 г. песента прозвучава по нов начин, изпълнена от „Пеещи артисти“ на Игор Марковски.
По текстове на Найден Вълчев са написани песните „Голяма песен”, „Младежки марш”, „Тиха вечер”, „Аз те чаках”, „Ние сме на всеки километър”, „Кажи коя е тъмната жена”, „Синя вечер”, „Някога, но не сега”, създадени по музика на композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев и др.
През целия си творчески път Найден Вълчев се стреми да бъде актуален като проблематика, като тема. Свидетелство са: интимните му стихотворения „Жена", стихотворенията, посветени на природата - „Еделвайс", стихотворенията пътеписи, стихотворенията, свързани с героичното минало и любовта към родното.
Найден Вълчев притежава колекция от над 60 книги с автографи на свои колеги с посвещения към него, събирани през творческия му живот.
