На планетата има много места, които са недостъпни поради географското си местоположение. Те са разположени на отдалечени острови, високи планини, в дълбините на океана. Все повече хора от големите градове се изнасят да живеят на село, в планината и на други места, известни със своята уединеност и преди всичко – с липса на други хомо сапиенс. Всеки някога е мечтал да се озове на мястото на героите от книгите, оказали се по волята на съдбата на самотен остров. Жителите на някои от тях успяват да запазят традиционния си начин на живот, на за други той се оказва изгубен завинаги.

Вижте кои са тези привлекателни кътчета, където все още живеят хора.

Архипелаг Хиляда острова

Този огромен архипелаг между САЩ и Канада сред водите на дълбоката река Сейнт Лорънс е величествено и удивително творение на природата сам по себе си. Но в случая вниманието е насочено само към един остров, чието име звучи като „достатъчно място“ (Just Room Enough). Може това да е вярно – неговата площ е 311 квадрата. Островът е собственост на семейство Сайзърленд от средата на 50-те години на миналия век, когато главата на клана го придобива и построява вила там. С течение на времето леката конструкция е заменена с каменна, по-здрава и способна да издържи на пролетния ледоход. Освен къщата с пет спални, баня и просторно таванско помещение, пригодено за билярдна зала, там има няколко дървета (между двете опънат хамак) и малък плаж. Семейство Сайзърленд прекарват уикендите тук с барбекюта, неканените гости не са добре дошли тук.

Мишият остров

Гърците наричат този остров „миши“, тъй като площта му е със 100 кв. м по-малко от хектар. Той е пълен със забележителности, основната от които е Пантократор – параклис от 11-13 век, посветен на Исус Христос. Строго погледнато, това е манастир, а не църква. От високите скали на острова се открива великолепна гледка към Средиземно море, близките гръцки села и миниатюрния Влахернски манастир – родно място и средище на гръцката иконопис. За удобство монасите свързали двата обекта с тесен мост.

Литъл Брюстър

Тази малка скала с площ по-малко от 10 акра се намира на 13,5 км от Бостън. Тук е и единственият фар, който все още се управлява от хора. Във фара човек живее в пълна изолация, а провизиите и другите необходими неща се доставят от континента с моторни лодки. Естествено, там няма нито телевизия, нито интернет.

Дънбар

Този остров се намира в Карибско море и принадлежи на архипелаг Бей Айлънд, който е на 50 мили от Хондурас. Това е 496-метров коралов риф, „украсен“ с вила с разкошни бели каменни стени. Сложността на релефа на острова направила строителството трудна задача, за чието изпълнение били нужни 4 години. Собственикът разположил комуникации по морското дъно, включително водопровод и канализация, направил кей и плаж. На второто ниво са разположени открит плувен басейн и хотел. Всичко това е заобиколено от живописни дъбови дървета, а на брега можете да седнете в някоя от беседките.

Лорето

От много векове малкото островче Лорето привлича със своята уединеност. Някога, много отдавна, там са живели монаси, а сега това е частна резиденция, която е станала истинско украшение на италианското езеро Изео в Северна Италия. През Средновековието на острова е имало манастир, но към 16 век постепенно е изоставен. В края на XIX век историкът Габриел Роза споменава за присъствието на острова на руини на крепост с две кули и параклис. Известно е, че на острова е идвал кардинал Боромео, а някъде около далечната 1470 г. там е съществувал манастир, в който в усамотение живял отшелникът Пиетро. В началото на XX век островът е бил във владение на капитана на Кралския флот Винченцо Ричиери. Той построил нео-готически замък на острова, яхтено пристанище и фар. Тези сгради датират от 1910 г. Около замъка са засадени иглолистни дървета. В момента островът е частна собственост, нито замъкът, нито самият остров могат да бъдат посетени.