Първото писмо на Зодиак и криптограмата, която била разшифрована
Зодиак е един от най-големите неразкрити серийни убийци след Джак Изкормвача. Той извършва поредица убийства в Северна Калифорния и Сан Франциско в края на 60-те години на миналия век. Личността му и до момента не е установена. Нарекъл се сам Зодиак в серия язвителни писма, изпратени в редакциите на местни вестници. В тях имало и криптограми, в които като че ли е зашифровал сведения за себе си. Три от четирите загадки остават неразшифровани.
Зодиак извършва своите убийства в периода от декември 1968 до октомври 1969 г. Според изявленията му броят на неговите жертви достига 37, но следователите са уверени само за седем случая. Жертви на нападенията стават четирима мъже и три жени на възраст от 16 до 29 години. Петима загинали, двама успели да се спасят. В хода на разследването има множество заподозряни, но убедителни доказателства за съпричастност към убийствата не били представени за нито един от тях.
Убийствата
В неделната вечер на 30 октомври 1966 г., дълго преди някой да чуе за Зодиак, 18-годишната студентка Чери Джо Бейтс е брутално убита близо до паркинга на библиотеката на колежа в Ривърсайд сити. Изглежда мотивът не бил изнасилване или грабеж, тъй като дрехите и чантата й били непокътнати. След като прекъснал няколко кабела в светлозеления й ,,Фолксваген", Зодиак изчакал Бейтс да се върне при колата си и да се опита да я запали. Тогава той се появил и й предложил помощта си, заемайки се безцелно да човърка по двигателя. След това вероятно й предложил да я закара, казвайки й, че колата му е наблизо, и я подмамил в една тъмна непавирана алея между две къщи, притежание на колежа, където двамата прекарали около час и половина. Не е сигурно какво точно са правили през това време, но в крайна сметка мъжът я нападнал, намушквайки я три пъти в областта на гърдите, един път в гърба и седем пъти през гърлото. Полицията установила, че оръжието на убийството е малък нож с острие дълго около 9 см и широко 1,30 см, макар че раните по гърлото на Бейтс били толкова дълбоки и брутални, че почти били обезглавили момичето, прекъсвайки ларинкса й, югуларната й вена и сънната й артерия. Освен това тя била душена, бита и с разрези по лицето.
Валехо и Бенисиа лежат точно на север от залива Сан Пабло и пролива Каркинез, на около 30 километра североизточно от Сан Франциско. В края на 60-те години този район бил почти незаселен и дори днес там има само няколко асфалтирани пътища, преминаващи през голата пустош на южната част на област Солано, над магистралата, свързваща Валехо и Бенисиа. Един от тях е пътят към езерото Хърман, водещ от източната част на Валехо до северната част на Бенисиа и минаващ през незастроения район между тях. Около 21,00 ч. в петък, 20 декември 1968 г., очевидец забелязва една светла на цвят кола, вероятно ,,Шевролет Импала", паркирана близо до входа на помпената станция на пътя за езерото Хърман. Същата кола е видяна и в 22,00 ч. от друг свидетел. В това време млада двойка била паркирала колата си на същото място, когато друг автомобил, отиващ в посока към Валехо, намалил скоростта си, минавайки покрай тях, след това спрял и бавно дал на заден ход. Те почувствали, че има нещо нередно в тази маневра, и незабавно потеглили към Бенисиа. Другата кола ги последвала до първата отбивка и когато те свърнали по нея, непознатият шофьор продължил на изток по пътя за езерото Хърман. В 23,00 ч. Дейвид Артър Фарадей и Бети Лу Дженсън, които били паркирали на същото място, били застреляни в кафявия ,,Рамблър" на Фарадей. Този безлюден район бил известен като Алея на влюбените и младата двойка прекарала там по-малко от час, когато някой спрял до тях, излязъл от колата си и започнал да стреля в тяхната. Те били казали на родителите на Бети Лу, че отиват на коледен концерт. Убиецът бил въоръжен или с 22-калибрена пушка, или по-вероятно с пистолет, зареден с 22-калибрени муниции за дългоцевна пушка. Съдейки по отпечатъците от стъпки и балистичните доказателства, изглежда е стрелял първо в задния десен прозорец, след това в задната лява гума и после е заобиколил от предната лява страна на колата. Двамата тийнейджъри успели да изпълзят от дясната предна врата. Шестнадесетгодишната Дженсън излязла жива от колата и хукнала да бяга към пътя; тялото й лежало на по-малко от 9 метра от задната броня. Фарадей бил убит с един-единствен изстрел от упор в главата.
Единствен свидетел
Сесилия Ан Шепърд и Брайън Калвин Хартнел - двама колежани, които били на пикник на западния бряг на езерото Бериса по здрач, били доближени от тъмнокос едър мъж, облечен с тъмно яке и тъмни дрехи, които изглеждали измачкани и раздърпани. Сесилия, която първа видяла мъжа, забелязала, че той носи очила. Според Хартнел той бил „на около трийсет и съвсем обикновен". Мъжът изведнъж се скрил зад две дървета наблизо, сложил на главата си някаква странно изглеждаща четириъгълна качулка и се показал отново. Качулката била добре ушита, черна, и имала пискюл, който стигал почти до кръста му. На нея бил избродиран задрасканият кръг, който бил използван за подпис в писмата на Зодиак. В качулката били изрязани отвори за очите и устата и въпреки че убиецът бил сложил и очила, за да прикрие напълно самоличността си, Хартнел успял да зърне един кичур мазна кестенява коса. На колана си мъжът носел дълъг нож в дървен калъф и празен кожен кобур. В ръката си имал огромен полуавтоматичен пистолет, който насочил срещу тях, докато им говорел. „Искам парите ви и ключовете от колата - казал той спокойно и монотонно. - Искам колата ви, за да отида до Мексико." Хартнел му подал ключовете от своя ,,Фолксваген" и всичките пари, които намерил по джобовете си. Мъжът прибрал парите, хвърлил ключовете на одеялото за пикник и сложил оръжието си в кобура. Хартнел колебливо предложил помощта си, надявайки се да избегне евентуални проблеми, на което мъжът отговорил: „Не. Времето изтича." Той им казал, че е избягал от затвора (някъде на северозапад), като е убил един от пазачите там, и добавил: „Откраднах кола и няма какво да губя. Нямам пукната пара." С надеждата всичко да приключи мирно и тихо, Хартнел се опитал да успокои мъжа и те си говорили няколко минути за колата му, когато убиецът извадил въже от колана си и наредил на Шепърд да завърже приятеля си. Хартнел се отдръпнал уплашено и мъжът започнал да крещи: „Лягай долу! Веднага!" Шепърд неохотно изпълнила заповедта му и след това му подхвърлила портфейла си, но той не му обърнал внимание. Качулатият завързал и нея и затегнал възлите на Хартнел. В този момент младежът забелязал, че ръцете на нападателя треперят и той изглежда страшно напрегнат. „Налага се да ви наръгам, хора" - казал им той. „Няма да понеса да гледам как я нараняваш - отвърнал Хартнел. - Наръгай първо мен." „Така и ще направя" - отговорил убиецът. Макар и тежко ранен, Хартнел оживял, за да остане единственият човек, видял отблизо Зодиак и успял да го опише.
Криптограмите
След няколко седмици, на 31 юли 1969 г., „Сан Франциско екзаминър", „Сан Франциско хроникъл" и „Валехо таймс хералд" получават писма, в които Зодиак поема отговорност за убийствата във Валехо. Във всяко от тях била приложена 1/3 част от криптограма, която трите вестника трябвало да публикуват на първа страница до 1 август. Твърденията на автора били подкрепени с достоверни подробности от двете местопрестъпления и той заплашвал, че ще убива още, ако не изпълнят исканията му. Писмата били подписани със зачертан кръг, който очевидно представлявал подписът на Зодиак.
В писмото до „Хроникъл" пише: „В този код е моята идентичност." Криптограмата била разшифрована за по-малко от седмица от един гимназиален учител от Норт Салина, Калифорния, и неговата съпруга, но въпреки твърдението на убиеца шифърът не разкривал идентичността му. Писмото е публикувано на 9 август, както е било изискването, в „Сан Франциско хроникъл" и „Валехо таймс херълд": „Обичам да убивам хора, защото е толкова забавно. По-забавно е от убиването на диви животни в гората, защото човекът е най-опасното животно от всички и ми доставя най-голямо удоволствие... Няма да ви издам името си, защото вие ще забавите или спрете събирането на роби за задгробния ми живот."
Последвали още убийства, писма и криптограми, които и досега не са разшифровани.
Какво е станало със Зодиак?
Когато разследването по случая било в разгара си, полицията разполагала с около 2,500 заподозрени. С течение на годините властите стеснили кръга до няколко души, като най-основните сред тях са все лица, споделящи много общи черти: външност, неприязън към полицията, определени аспекти от живота им, специфични умения и съвкупност от обстоятелства, които логически си пасват.
Най-популярният заподозрян е Артър Лей Алън, педофил, който умира на 58-годишна възраст вследствие на влошено здраве. Той бил подложен на изтощителни разпити, включително и с полиграф, били му снети отпечатъци, домът му бил претърсван многократно. Година преди смъртта му полицията все още го разследвала въпреки протестите му, че е невинен. След като починал, следователите се сдобили с мозъчна тъкан от Алън за ДНК анализ. Технологията по онова време обаче не успява да докаже каквото и да било.
Основния въпрос е: как такаслед всичките подигравателни писма и педантични шифри, които изпраща Зодиакът, той изведнъж изчезва от хоризонта. Възможно ли е да е умрял, без да остави нищо след себе си, което да покаже на всички колко умен е бил? Според профила му това е било на първо място в списъка с егоцентричните му приоритети. Теория, базирана на лекарски доклад, твърди, че Алън е имал мултиличностно разстройство през 60-те, но след това се възстановил и спрял със зловещата си страст.
През 2004 година полицията в Сан Франциско прекрати разследването на това дело, но отново го възобнови в началото на 2007 г. Обаче това така и не е помогнало за разкриването на случаите.
