сн. "Уикипедия"
Вече почти две години тази страница в BG VOICE е запазена територия за световни загадки и криминалета. Сега обединяваме временно двата в жанра в едно, за да ви запознаем с десетте най-големи мистерии на планетата. За някои от тях вече сме писали, други ще разгледаме за първи път. В днешния брой ви предлагаме историята на Плащаницата от Торино и на кораба ,,Мери Селест".
1. Плащаницата от Торино
Плащаницата от Торино е християнска реликва, представляваща четириметрово ленено платно, в което според легендата Йосиф Ариматейски увил тялото на Исус Христос след кръстните мъки и смъртта му. Днес тя се съхранява в катедралата "Св. Йоан Кръстител" в Торино. „А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си." Матей 27: 57-60
Според мнозина вярващи християни на плащаницата се вижда отпечатък от лика и тялото на Христос. Редица извори от ХІІІ век споменават, че подобни покрови са били съхранявани в различни църкви в Константинопол. Николай Месарит (1201 г.) свидетелства, че в параклиса на Богородица Фарос в константинополския дворец Буколеон се пази ,,погребалната риза Господня. Тя е от платно и още благоухае на миро." Участникът и летописец в IV кръстоносен поход, по време на който бил превзет и разграбен Константинопол, Робер де Клари също споменава за съхраняван в манастира "Богородица Влахернска" ,,саван, с който е бил завит Нашият Господ", на който ,,може добре да се види лика на Нашия Господ", и който изчезнал след превземането на Константинопол от кръстоносците ,,и никой никога не узнал какво е станало с него".
През 1988 г. бе направено датиране на плащаницата с помощта на радиовъглероден анализ. Образецът бе разделен на три части и изследван в лаборатории на Аризонския, Оксфордския (Великобритания) и Федералния политехнически институт в Цюрих (Швейцария). Специалистите достигнаха до сходни резултати: с 95% вероятност плащеницата е направена през 1262-1312 г. или 1353-1384 г. Любопитно е, че в по-късни научни работи достоверността на резултатите на радиовъглеродното датиране била поставена под съмнение.
Участникът в първото изследване на Торинската плащаница, химикът от лабораторията в Лос Аламос в САЩ Раймонд Роджърс, анализирайки химичния състав на тъканта, изказва предположението, че образците, взети за радиовъглероден анализ, са били не от основната тъкан, а от кръпки, направени по време на поправка на плащаницата. През декември 2009 година в древно погребение в Йерусалим бяха открити части от саван, които се явяват първата подобна находка, отнасяща се към началото на І век. Данните от радиовъглеродния анализ показват, че намереното платно е било направено горе-долу по същото време, когато е умрял Исус Христос. При това то било изтъкано с просто двустранно преплитане на нишките, а не с диагоналното, използвано при Торинската плащаница. Според историците диагоналната плетка се появява едва хилядолетие след предполагаемата смърт на Христос. И все пак загадката остава...
2. Корабът ,,Мари Селест"
,,Мари Селест" е бригантина, която била открита в Атлантическия океан през декември 1872 г. без жива душа на борда. Корабът е намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още издути платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар. Бригантината била в океана вече цял месец, а на борда си имала запаси от храна и вода за повече от половин година. Товарът бил буквално недокоснат, а личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, в това число и техните бижута. От екипажа нямало и следа и никой повече не ги видял; тяхното изчезване често се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена. Съдбата на екипажа е била много пъти обект на различни хипотези и догадки. Теориите за обяснение на инцидента варират от извънземни, морско чудовище, земетресение и вълна убиец. ,,Мари Селест" често се описва като класически случай на кораб призрак, тъй като е открит изоставен без никакво явно обяснение.
Запазено е точно описание на завареното на борда: липсвали всички документи с изключение на капитанския дневник. Предният люк и лазаретът били отворени, а основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, компасът също бил счупен; секстантът и морският хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка на ,,Мари Селест" - малка лодка с няколко чифта весла, разположена над основния люк - също липсвала. Главният фал (въже, което се ползва за издигане/сваляне на платната) за основното платно липсвал. Някакво въже, което вероятно е било главният фал, било намерено завързано за кораба много здраво, но другият край на въжето бил протрит и се носел във водата отзад. Товарът от 1,701 бъчви спирт бил в добро състояние. По-късно обаче, след като разтоварили в Генуа, се оказало, че 9 бъчви са празни.
Особено популярни са историите за непокътната закуска на масата и все още топлия чай в трапезарията, както и за все още димящите лули, но те не са верни и вероятно произхождат от литературни произведения, писани на базата на действителния случай.
През изминалите век и половина много теории са предлагани като обяснение на загадката. Според едни корабът е станал жертва на пирати, според други - на неуспешна застрахователна измама, на буря, цунами, земетресение, торнадо, вълна убиец и т.н. Повечето теории са лесно оборими - вещите на екипажа са били непокътнати, включително и бижутата, в района не е регистрирана буря, корабът не е изглеждал повреден от природно бедствие, а и капитанът е бил твърде опитен, за да се поддаде на паника и да натовари всички в спасителната лодка. Изследователите (или детективите) се насочват към два факта - скъсаното протрито въже, вързано за борда и...бъчвите в трюма.
Най-правдоподобната теория се основава именно на бъчвите спирт. Девет от тях били намерени празни. Точно тези девет празни бъчви били правени от червен дъб, а не като останалите - от бял. Червеният дъб е по-порест и по този начин по-уязвим към течове. Течащите бъчви биха причинили натрупване на изпарения в трюма. Ако не са добре наредени, бъчвите биха могли да се търкат една в друга и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри. Опасността от експлозия, макар и слаба, би могла да предизвика паника сред екипажа.
Според историка Конрад Байърс обяснението е следното: капитан Бригс заповядал трюмът да се отвори, в резултат на което внезапно излизат спиртни изпарения. Вярвайки, че корабът ще експлодира всеки момент, той нарежда всички да се качат на спасителната лодка, но в суматохата не успява да се увери, че лодката е достатъчно добре вързана за кораба. Вятърът се усилва и на практика отнася ветрохода далеч от спасителната лодка. Хората или се удавили, или умрели от жажда, глад, нямайки никакъв шанс за оцеляване с малката лодка насред океана.
През 2005 г. по идея на немския историк Ейгел Визе в Юнивърсити колидж-Лондон направили реконструкция на корабния трюм, за да тестват теорията за алкохолните изпарения. Използвайки бутан като гориво и хартиени кубчета вместо бъчви, трюмът бил запечатан, а изпаренията - запалени. Силата на експлозията била достатъчно силна да разтърси модела, който бил с размерите на сандък, и да „отвори" с трясък неговите врати. Спиртът гори при сравнително ниска температура, като може да образува запалими изпарения още при 13°C. Необходима е съвсем слаба искра, за да се запалят изпаренията, като например от триенето на метални обекти. Още нещо интересно в подкрепа на тази теория е, че нито едно от хартиените кубчета не било повредено, нямало дори белези от изгаряне вследствие на експлозията. Това обяснява непокътнатия товар и счупените перила (ако вратата се е тръшнала достатъчно силно в тях). Вероятно експлозията е била достатъчно силна, за да накара екипажа да се спусне ужасен в спасителната лодка. Протритото, носещо се във водите зад кораба въже би могло да послужи като доказателство, че уплашеният екипаж се е качил в спасителната лодка, надявайки се, че е завързана за кораба и очаквайки с надежда най-лошото да се размине. Но уви...
