В „добрите" години ЦСКА разчиташе на чужденци. Които все още чакат парите си
Георги Филипов, „Капитал"
Легендата разказва, че в един хубав ден преди седем-осем години собственикът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев видял старши треньора Александър Попов да се вози в един стар „Форд Фиеста". И понеже му дължал 60 хиляди лева премия за шампионската титла, му казал: „Вместо да ти давам пари, отиди в моята автокъща и си избери кола за същата сума." Тогава по всеобщо мнение бяха „златните" години за волейболния ЦСКА, защото поне за пред публиката клубът разполагаше с голям бюджет, привличаше именити чужденци и играеше в Шампионската лига. За последните 60 месеца Александър Попов не е взел и стотинка заплата от клуба и единственото, което му е останало оттогава, е колата.
От 2010 г. той сърба попарата на този „златен период", защото не само обещаният бюджет не е бил наличен, но и след напускането си Георгиев оставя зад себе си огромни дългове. Немалка част от тях са към Националната агенция за приходите (НАП). Днес Попов, вече в ролята на изпълнителен директор и притежател на акциите на волейболния ЦСКА, е изгребал негативното наследство от онзи период и е изплатил задълженията към НАП. Той го направи с ясното съзнание, че това ще му коства няколко години от живота, прекарани в тотална мизерия. Това се случи в период, в който да закриеш клуба и да започнеш на чисто изглежда като общоприемлива практика.
По същото време волейболният „Левски Сиконко" успя да се прероди в два чисти откъм дългове клуба - „Левски волей" за жените и „Левски боол" за мъжете. Това лято щедро спонсорираният от Цветан Василев с парите от КТБ баскетболен „Левски" изчезна от картата, а на негово място директно, без никакви квалификации или пречки в Националната баскетболна лига, се появи новоучреденият „Левски 2014". А футболният ЦСКА се опитва с какви ли не схеми да заобиколи правилниците на БФС, но да остави близо 30 милиона дългове в миналото и да продължи на чисто към А група.
На този фон стореното от волейболния ЦСКА изглежда като неразумна проява на лоялност към държавата. „Много хора ме смятат за балък. Не ми го казват директно, но тази дума витае във въздуха. Усещам я да се шепне около мен", казва Попов.
Александър Попов, който освен всички ръководни постове е и старши треньор на мъжкия отбор, най-добре знае какво му коства това решение. Освен липсата на заплащане за усилията да спаси един от най-успешните български волейболни клубове това му струва и липсата на успехи. Той не иска да споменава конкретни суми за задълженията, като ги определя на „равностойни на две шампионски титли". „Парите, които върнах на държавата, се равняваха на бюджета, който е необходим да станеш шампион, но умножен по две. За последните 5 години с тези пари можех да триумфирам, да имам силен отбор и да се наслаждавам на спокоен треньорски живот", казва Попов.
Той е имал шанса за такъв в чужбина. През 2011 г. получава оферта от Китай за 29 хиляди долара месечна заплата, или около 350 хиляди долара на година. „Тогава спокойно можех да бъда най-добре платеният български волейболен треньор. Но аз имах задължение към клуба, а все още имам моралното задължение към играчи от онзи отбор, които не си получиха парите. Платих си за това, че виждах какво се случва, че вярвах на обещания и се надявах покрай успехите да намерим изход, за това, че не намерих начин да спра процеса още тогава. Платих си реално, като покривах разходи, с които ощетих семейството си и с отказа да имам кариера в чужбина", казва Попов.
Един от логичните въпроси е защо не е направил така, както масово правят или се опитват да направят клубовете около него. „Получих съвет, или по-скоро ултиматум, да обявя клуба във фалит, за да получа подкрепа. Категорично отказах, с което проблемите ни се увеличиха. Започнаха проверки, натиск от институции, банковите ни сметки бяха блокирани, дори получихме и „приятелски огън", казва той.
Всъщност през последните четири години той е трябвало да осигурява едва ли не двоен бюджет от нормалното. Едната част - за да може клубът да функционира, а другата - да си изплаща задълженията към НАП, оставени от времето на Георгиев - човека, който след това се оказа съсобственик във вестник „Стандарт".
За да се справи, клубът се насочва в няколко посоки. Първата и най-естествена е да се спечели колкото се може повече от трансфери на играчи. „Добре, че имаме работеща детско-юношеска школа, защото това ни спаси. Успяхме да извадим поколение играчи, които трансферирахме в чужбина, и част от парите дойдоха оттам. Това също ни струваше невероятно скъпо - нямахме шанса да развием потенциала им като играчи и да извлечем максималното от тяхната пазарна стойност. Принудени бяхме да приемем първата оферта, каквато и да е тя", казва Попов.
Въпреки че отборът е разпродаден, ЦСКА в нито един момент не е застрашен от изпадане. През последните три години отбеляза класиране от четвърто до шесто място, при положение че волейболистите играят почти безплатно. Попов отчита като много положителен и друг факт - няма нито един случай на избягал състезател. "В последно време думата кауза се използва под път и над път. Но ако има хора, които да са работили и да са се борили за кауза, това са всички в нашия клуб - от треньорите до последния състезател, които застанаха зад това, че ЦСКА трябва да оцелее. Имахме късмета да разполагаме с много лоялни и съвестни състезатели. А това, че не сме изпаднали до дъното, е плод на работа, с която компенсираме всичко липсващо", казва Попов и уточнява, че въпреки немотията не е имало случай, в който противниковият отбор да е бил сигурен, че ще му е лесно или че ще има гарантирана победа.
Той уточнява, че най-важното в този период на нямане на пари, в който всяка стотинка е ценна, е било да се плащат редовно заплатите на треньорите в школата. „Там няма и един ден забавяне. Ако те се бяха разбягали, нямаше да имаме школа и щяхме да сме приключили", казва той. През миналата година момчетата на ЦСКА спечелиха титлите във всички възрастови групи, а през тази година са в тройката на национално ниво. Децата от школата също не са се разбягали при по-добре осигурените финансово клубове. В момента волейболният ЦСКА има 100 деца в спортното училище „Ген. Владимир Стойчев" и е най-многочисленият спорт в училището.
Другата посока на спасение беше развитието на маркетингови програми като дарителската акция „100 сърца за ЦСКА", благотворителния търг за спортни реликви на клуба и именити бивши състезатели, кампанията с клубни карти, при която се ползват отстъпки в търговски обекти, както и пускането на бира, минерална вода и дори кафе с марката ЦСКА. През последните години компании като „Про маркет" помагаха на приятелски начала. Липсата на спортен резултат обаче, а и като цяло липсата на интерес към вътрешното волейболно първенство не помагат. Освен това и залата е в тежко състояние и се нуждае от ремонт. „Срещнахме се тези дни с министъра на спорта и се договорихме да намерим начин да разрешим натрупаните проблеми. Ние сме единственият клуб, който ползва държавна база", казва Попов. Отчита и факта, че тези финансови проблеми са тежали и при разговорите с потенциални спонсори: „Гледат ме с разбиране и ми ръкопляскат. Но не искат да се хващат с чужди проблеми. Защо трябва да влизат в кацата с катрана?"
На пръв поглед изчистването на задълженията към НАП и отпадането на това бреме би трябвало да решат немалка част от проблемите. Излизайки на чисто, на него му остава само да си осигури бюджета за съществуването, но това не изглежда лесна работа. „Да, но сега вече нямаме играчи за продажба. На това не може да се разчита. Ще минат още поне две-три години, в които да дойде ново поколение от играчи и да сме отново рентабилни", казва Попов. А дотогава му остава надеждата, че почтеното отношение ще му се отплати.
