„Рибен буквар“ на Петър Берон от 1824 г., „Извод от физика“ на Найден Геров от 1849 г., „Български вероизповеден въпрос“ на Г. С. Раковски от 1864 г., „Ръководство как се водят търговски книги“ от Братя Караминкови от 1859 г. Това са само част от заглавията на български произведения, които се пазят в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Тя е най-голямата библиотека в света, основана през 1800 г. и разполага с около 173 милиона заглавия.
Абонирана е за всички световни периодични издания и получава вестници, сред които могат да бъдат открити дори „Комунистическо дело“, „Аз буки“, „Русия днес“ и „Еврейски вести“. Както и цялата останала българска периодика, разказва за рубриката „БГ Свят“ на БТА експертът за България и Русия в библиотеката Анджела Кенън.
Вече над 120 години там се събират и публикациите на повечето теми на български с изключение на клиничната медицина и техническото земеделие, за които отговарят, съответно, Националната библиотека по медицина в Бетезда, Мериленд и Националната библиотека по земеделие в Белтсвил, Мериленд, обяснява Кенън.
„За България нашата колекция е най-силна по история, език и литература, право и политически науки“, казва тя.
В Библиотеката на Конгреса са събрани български заглавия в различни физически формати, не само печатни книги или периодични издания, но и звукозаписи, филми, снимки, а все по-често дигитални формати. Колекцията от български вестници е добре попълнена, а в момента се проучва възможността за получаването им в цифров формат.
По думите на Анджела Кенън,
няма конкретно място, на което да се съхраняват всички български материали, защото те са разпръснати из колекцията по тематика или формат.
По-голямата част от българските заглавия са книги или периодични издания, които могат да бъдат намерени в общите колекции както във Вашингтон, окръг Колумбия, така и във външни складови помещения в Мериленд. Но някои издания се съхраняват в различни специални колекции.
„Например българската колекция от редки книги се съхранява в нашата читалня за редки книги и специални колекции, български карти се намират в нашата читалня по география и карти, а български DVD дискове и звукозаписи се съхраняват в Националния аудио-визуален консервационен център в Кълпепър, Вирджиния“, разказва Кенан.
Най-старите български издания датират още от края на 19. век, когато българските институции започват да обменят публикации със Смитсоновия институт. Той функционираше като обменен агент на Библиотеката и депозира материалите в Библиотеката на Конгреса. Първите артикули идват от тази размяна. Това са томове на Дневници на обикновено народно събрание с мастилени печати от 19 юни 1894 г.
В читалнята за редки книги и специални колекции пък са на разположение
над 675 заглавия,
обхващащи редица теми от епохата на Българското Възраждане.
„Придобихме ги през 1949 г. от Димитър Плочев, по-големия син на Тодор Плочев, който е библиофил, основател и собственик на българското издателство „Право“, разказва Кенан.
Колекцията е една от най-добрите по рода си извън България. Съдържа забележителни произведения на различни теми, включително Кириакодромион („Неделник“ или „Софроние“) на Софроний Врачански от 1806 г., често смятана за първата книга, публикувана на съвременен български език. Библиотеката на Конгреса дигитализира свое копие, едно от само трите копия, за които е известно, че се съхраняват в Съединените щати. Освен с актуалността си за българския народ, тази книга е поразителна и с декорациите си, в които е вписано името на автора.
Библиотеката на Конгреса на САЩ разполага и с екземпляр от „Букварь съ различны поучения“, известна още като „Рибния буквар“ от Петър Берон. Тази невероятна малка книжка наистина радва всички български посетители, които идват в Библиотеката на Конгреса. Всеки иска да види лично познатата картинка на кит, твърди Анджела Кенан.
Други по-малко известни произведения, които се съхраняват във Вашингтон са например изданието от 1877 г. „Богомилният живот. Сънки, науки и молитви“ от отец Сесилио от Кайро (Пиемонт). Книгата е сборник с молитви и песни, написани за католиците в Пловдив. Най-уникалната му характеристика е, че е на български език, но е отпечатан на латиница, използвайки собствена система за транслитерация, разработена много преди да бъдат установени стандартните системи за транслитерация на кирилица през 20. век.
По изчисленията на Анджела Кенан в Библиотеката се намират около 50,000 тома българска литература.
Те са част от материалите на 460 езика от повечето страни. Библиотеката на Конгреса разполага с 21 читални, а основното място, на което може да се използват българските колекции е Европейската читалня.
Анджела Кенан е пазителят на българската литература в Библиотеката на Конгреса на САЩ
Анджела Кенан започва да се интересува от български книги преди повече от 20 години, когато работи в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
Ръководителят й я насърчава да участва в конференция за славянски библиотекари в Съединените щати, а тя решава да представи Никола Михов (1877 – 1962), български библиотекар, съставил богато подробни библиографии на страната в библиотеки извън България?
„Това, което открих за България, засили интереса ми и когато заех настоящата си позиция в Библиотеката на Конгреса и ми беше възложено да отразявам България, нямах търпение да започна. Интересът ми никога не е стихвал“, разказва тя.
Обяснява, че не я вълнуват книгите с лъскави корици, а онези, „които ми помагат да направя връзката: време и пространство“.
Един от любимите й е български превод от 1918 г. на книга на Леон Троцки, публикуван в Гранит Сити, Илинойс. По думите й историята на собствеността й дава представа за живота на българските емигранти в Съединените щати по онова време.
„Дори и без да правите каквото и да е историческо изследване, можете да предположите, че е имало достатъчно работници сред населението, които са искали по-добри заплати или условия на труд, защото са поемали риска да разпространяват профсъюзни материали във време, когато Съединените щати са били много подозрителни към такива активисти. И тази книга наистина привлече вниманието на правителството, за което свидетелства маркировката върху кориците й. Има печат за собственост от библиотеката на Отдела за общо разузнаване на Министерството на правосъдието, който беше натоварен с изкореняването на радикали и подривници“, обяснява Кенан.
Телефонните указатели са любимият й жанр.
„Преди време проучвах Тодор Плочев, българския библиофил и издател, натрупал голямата българска колекция от редки книги. Първата информация, която намерих за него, беше името му в софийски указател от 1947 г. В телефонния указател на София от 1949 г. обаче Плочев липсваше. Вместо това на неговия адрес беше БЗНС – Български земеделски народен съюз. Домът и бизнесът на Плочев са национализирани и тази история е отразена. По-късно открих баща му, вписан в друг указател на гърба на Български алманах за 1897 г., което за мен потвърди, че родът Плочеви е от Ямбол, а не от София“, разказва тя.
