Индийски лагер на ,,най-високото бойно поле" на Земята - на глетчера Сиачен, място на кървави битки между Индия и Пакистан. Заради затоплянето глетчерът безвъзвратно се топи
Не е приятно да се разсъждава какви мисли би трябвало да минават през главата на Совата на Минерва, докато здрачът пада и тя се захваща със задачата да разтълкува ерата на човешката цивилизация - която може би се приближава към безславния си край. Тази ера започна преди почти 10,000 години в Плодородния полумесец, простиращ се от реките Тигър и Ефрат през Финикия на източния бряг на Средиземно море до долината на река Нил, а оттам до Гърция и отвъд нея. Това, което се случва с този регион, дава горчив урок за дъното, до което нашият биологичен вид може да падне.
Земята на Тигър и Ефрат през последните години е сцена на неизразим ужас. Агресията на Джордж Буш и Тони Блеър през 2003 г., която много иракчани сравниха с инвазията на монголците през XIII век, беше поредният смъртоносен удар. Тя разруши онова, което оцеля след предизвиканите от Бил Клинтън санкции на ООН срещу Ирак - санкции, осъдени като „геноцидни" от известните дипломати Денис Халидей и Ханс фон Шпонек, които ги администрираха, преди да подадат оставка в знак на протест. С убийствените доклади на Халидей и фон Шпонек се отнесоха така, както се прави с нежеланите факти.
Една от ужасните последици от инвазията на САЩ и Великобритания е описана в „Нагледния пътеводител на кризата в Ирак и Сирия" на „Ню Йорк таймс": радикална промяна на Багдад от квартали със смесено население през 2003 г. в днешните анклави, отровени от вражда. Конфликтите, подпалени от инвазията, се разраснаха и сега раздират целия регион. По-голямата част от областта на Тигър и Ефрат е в ръцете на ,,Ислямска държава" (ИД), мрачна карикатура на екстремистка форма на радикален ислям, чийто дом е Саудитска Арабия.
Патрик Кокбърн, кореспондент на „Индипендънт" в Близкия изток и един от най-добре информираните анализатори на ИД, я описва като „много страшна, в редица случаи фашистка организация, много сектантска, те убиват всеки, който не вярва в точно тяхната марка ислям". Кокбърн изтъква противоречията в западната реакция при появата на ИД: опитите да се спре настъплението й в Ирак съпътстват подривната дейност срещу главния й опонент в Сирия, бруталния режим на Башар Асад.
Впрочем основна пречка за прехвърлянето на заразата ИД в Ливан е „Хизбула", омразният враг на САЩ и на съюзниците им от Израел. И да се усложни ситуацията още повече, САЩ и Иран сега споделят оправдана загриженост заради възникването на „Ислямската държава" - както и останалите в този силно конфликтен регион.
Египет се потопи в едни от най-тъмните си дни под военна диктатура, която продължава да получава подкрепа от САЩ. Съдбата на Египет не беше предначертана от звездите. От столетия той следва доста удачни алтернативи, но нерядко тежка имперска ръка му препречва пътя.
След подновилите се през последните седмици ужаси не е необходимо да коментираме какво се задава от Ерусалим, който в далечното минало се смяташе за морален център.
Преди осемдесет години Мартин Хайдегер прославяше нацистка Германия, защото тя вдъхвала надежда, че ще спаси славната цивилизация на гърците от източните и западните варвари. Днес германските банкери смазват Гърция с икономически режим, целящ да умножи богатството и властта им.
Вероятният край на ерата на цивилизацията се намеква в черновата на нов доклад на Международния панел за промяна на климата (МППК), един като цяло консервативен наблюдател на това, което се случва с материалния свят. Докладът стига до заключението, че увеличаващите се парникови газове създават риск за „тежки, всеобхватни и необратими въздействия върху хората и екосистемите" през следващите десетилетия. Светът доближава температурата, при която загубата на огромния леден щит на Гренландия вече няма да може да се спре. Заедно с разтапящия се лед в Антарктика това може да повиши морското равнище и да наводни огромни градове, както и крайбрежни равнини.
Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнал преди почти 11,000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен - периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят. Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне.
Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете - счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване.
Докладът на МППК потвърждава, че „огромната част" от известните залежи на гориво трябва да бъдат оставени в земята, за да се избегнат недопустими рискове за бъдещите поколения. Междувременно огромните енергийни корпорации не крият, че целта им е да експлоатират тези резерви и да открият нови.
Ден преди да публикува резюме на заключенията на МППК, „Ню Йорк таймс" съобщи, че огромни запаси зърно в Средния запад гният, за да може продуктите на петролния бум в Северна Дакота да се доставят с влак до (пристанищата за) Азия и Европа.
Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафрост - замръзналата от полярния студ почва. Изследване в сп. „Сайънс" предупреждава, че „дори малко по-топли температури може да започнат да разтапят пермафроста, което заплашва да освободи грамадно количество парникови газове, затворени в леда", възможни са „фатални последици" за глобалния климат.
Арундати Рой твърди, че „най-подходящата метафора за лудостта на нашата епоха" е глетчерът Сиачен, където индийски и пакистански войници се убиваха на най-високото бойно поле в света. Сега глетчерът се топи и разкрива „хиляди празни артилерийски снаряди, празни баки за гориво, брадви за лед, стари ботуши, палатки и всякакъв друг отпадък, който хиляди воюващи човешки създания може да създадат" в един лишен от смисъл конфликт. Топенето на глетчерите изправя Индия и Пакистан пред неописуемо бедствие.
Горкият ни биологичен вид. Нещастна сова.
Ноам Чомски, ,,Ин дис таймс"
