Ансамбъл „Хоро" събра малка България на гала-концерта „На мегдана." Близо 500 българи, от които към 50 бяха правостоящи или седяха на стълбите в препълнената зала на „Нортийстърн юнивърсити" в Чикаго, дойдоха, за да видят двучасовото танцово представление, което им припомни за родината.

„Да се чувстваме българи и да не забравяме българското." Това е посланието, което Анжели Живков каза, че ще отнесе със себе си. Живков, който от около 14 години живее в САЩ, си припомни как много негови приятели от танцови състави по време на студентските му години в България са пътували в чужбина и са разказвали за техни срещи с българи, но каза, че едва ли са виждали подобен спектакъл.

С декор единствено от две завеси, обрисувани с къщи като в стария град на Пловдив и морето зад тях, 70 души от ансамбъла изпълниха душите на публиката, в която имаше и чужденци, с хорà от различни краища на България, интересна хореография и постановки.

Още от първата част - „Мълчаното," усмивката на много хора в залата не слезе от лицата им. „Мълчаното" е изцяло женски танц, хореография и постановка на Ивайло Иванов, без музика. Причината за това е, че по време на турското робство, българите са танцували без музика, за да не привличат вниманието на турците. Единственият звук идва от пендарите, които „подрънкват в ритъма на танца."

Едно от съчетанията, което най-много се хареса на гостите, които ръкопляскаха в ритъма на музиката, бе мъжкият тракийски танц. Хореографът Тодор Гочев каза, че това е най-трудният танц от мъжката част в цялото представление. Трима левенти са на сцената. Това са младежите майстори в селото, които показват известните български хора от Тракия, както и право хоро. Играят с ботуши и шпори и с голямо майсторство. Залата стана на крака. „Благодарни сме много," каза Гочев.

Пол Непембе от Намибия дойде заради своя позната сред публиката. „Живял съм в Европа преди, но не съм виждал представление като това, което българите правят", каза Непембе. "Това е традиция." Непембе каза, че е особено впечатлен от носиите, защото те си приличат с някои от традиционните за неговата страна. "За мен е просто чудесно усещане да бъда тук", добави Непембе. Тук се чувствам в спокоен."

Всичко, което участниците от ансамбъла носеха, от забрадките до носиите от различни области в България и обувките бе автентично направено в България. Носиите и аксесоарите са платени с помощта на спонсора на концерта - магазин и ресторант „Сердика", каза Гочев.

След близо две години и шестчасови репетиции всяка събота ансамбъл „Хоро" ще излезе в почивка за два месеца, каза Гочев. „Евентуално ще направим един коледарски танц за Нова година, понеже имаме много момчета в състава", добави той.

Планът за пленяване на публиката проработи включително и за Живко Божинов, който като дете идва в Чикаго и от 18 години живее тук. Той каза, че не е планирал да посети спектакъла, но е останал очарован. „Впечатлен съм", каза Божинов. „Най-много ми харесаха хорàта, по-специално родопското. Аз не съм ходил на народни танци в България", допълни Божинов. „Добре, че дойдох."