Биляна Владимирова
Сопотският водопад е място за разходка през цялата година. Но близостта му до Пловдив го прави удобен дори в рамките на краткия зимен ден. Маршрутът е лек и подхожда на туристи без опит и начинаещи планинари, дори придружени от деца. Този излет не изисква предварителна подготовка, нито специална екипировка. Не ви трябват дори туристически обувки, стига да сложите здрави, сухи и все пак с добър грайфер ботуши. Вземете си малко храна и вода. И шейна или по-дебел найлон, ако сте любители на пързалянето по снега.
Разходката до Сопот отнема 4 или 5 часа - зависи колко дълго искаме да почиваме на чаша чай или греяно вино. Тъй като месецът е февруари, а и тази година е много студено, решаваме да тръгнем от Пловдив към 10,30-11 часа. Поемаме по Карловското шосе и след час сме в Сопот. Паркираме на центъра, точно пред къщата музей на Иван Вазов. Продължаваме вдясно от главния път в посока лифта на Сопот. От паркинга пред него поемаме вдясно покрай мъжкия манастир „Свети Спас". Пътеката към водопада е добре видима. В началото тя прилича на черен път и се вие покрай манастирската ограда. По-нататък маршрутът ни минава покрай река Манастирска. Пътеката е с малък наклон и се изминава леко и без натоварване с изключение на два малко по-стръмни участъка.
Дори снегът не е препятствие. Мястото е много посещавано и пътеката вече е добре утъпкана. През лятото ще ни отнеме около двайсетина минути да стигнем до параклисчето на Св. Богородица, но зимната разходка е малко по-дълга. Тишината и водата, замръзнала по скалите, както се е стичала, създават приказна атмосфера. Наистина не си струва да се препуска през тази прекрасна местност.
Параклисът на Св. Богородица е граден точно на пътя за водопада. Малко, стъкнато от богомолци място с икони и свещи. Пред входа е утъпкано малко площадче и може да се поседне на едно повалено дърво. Дотук с удобствата, но повече от това не е необходимо. Богомолците влизат да запалят свещ, а останалите отдъхват за кратко и продължават. Водопадът е едва на 5 минути.
Точно пред параклисчето пътят минава през реката. Има малко дървено мостче без перила. Напоследък е доста наклонено и има опасност да се плъзнете по мокрите дъски, така че внимавайте. За няколко минути от параклиса достигаме до водопада. Той е висок около 15 метра. Рядко, но все пак се случва при много ниски температури да замръзва. През лятото бихме могли да поседнем, да хапнем и да се полюбуваме на природната красота на местността, но през зимата няма такава възможност.
При обратния път пред манастира „Свети Спас" има писта за пързаляне с шейни. Може и с найлони. Деца, а и възрастни го практикуват с удоволствие. Ако носите нещо, удобно за пързаляне, вадете от багажника и се включвайте.
