Джесика Бертро, Франс прес

В неделя Саид, Вероника, Фарида и Матин станаха християни - облечени в бяло, четиримата ирански и афганистански бежанци приеха кръщение от пастора Матиас Линке в свободната евангелска църква в Кройцберг, район на Берлин. „Вярваш ли от все сърце, че Исус Христос е твой Господ и Спасител, искаш ли да Го следваш през всичките дни от живота си? Ако е така, кажи „да", нареди духовникът. Всички отвърнаха с искрено „Я" („да"), посрещнато от публиката с ентусиазирани ръкопляскания. После един по един бяха потопени в пълния с вода купел от глава до пети.

„Много, много съм щастлив, чувствам се... не зная как да го кажа", споделя с ръка на сърцето току-що покръстеният Матин. Двайсетгодишният иранец се запознал за пръв път с християнството в Гърция. Щом пристигнал в Германия, бил приобщен към тази баптистка църква от германските си приятели. Последвала го и сестра му Фарида. В началото на октомври двамата започнали да се готвят за кръщение, получавайки напътствия на немски и на фарси. Фарида искала да избере съвсем свободно своята религия и търсела църква.

„Това е сред важните причини да станеш християнин - твърди Матиас Линке. - В повечето случаи (когато бежанци приемат друга вяра) има силно желание човек сам, свободно да реши как ще насочи своя живот." Множество бежанци мюсюлмани приемат християнството в Германия, където през 2015 г. пристигнаха към 900,000 кандидати за убежище - църквите отбелязват съществен, макар и не масивен приток, без обаче да обявяват статистически данни.

„В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за кръщене, желаещите стават все повече", посочва Феликс Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната провинция Райнланд-Пфалц. „В момента съм наставник на група от 20 души, но не зная колко от тях ще стигнат до кръщението", уточнява той. В неговия диоцез подготовката трае около година. „През това време е наложително те да проучат първоначалната си религия, исляма и причините, които ги карат да я променят - обяснява Феликс Гордингер. - Естествено ни радва, че идват хора да се кръстят, но за нас е много важно да бъдат сигурни в своето решение." По думите на духовника „мнозина разказват какво са преживели в страните си, за терористичните действия, извършвани в името на религията. Те виждат в християнството вяра, изпълнена с любов и уважение към живота."

Някои от иранците са поддържали връзки с непризнати църкви в Иран, където е забранено да приемеш друга вяра, после са били принудени да бягат от страната, пояснява Матиас Линке. Други бежанци са срещнали християни, докато са пътували към Европа. Например Саид, 31-годишен инженер от Афганистан със специалност аеронавтика, живял 4 месеца в дома на християнин от Турция и проявил интерес към тази религия. Четял Библията - това „помага в трудни моменти", казва той.

Църквите твърдят, че са наясно с желанието на редица хора да станат християни, водени от стремежа да се интегрират в обществото или пък да подплатят с нещо молбите си за убежище. А вероотстъпничеството и богохулството са престъпления, водещи до затвор, смъртни присъди или телесни наказания в някои мюсюлмански страни като Иран, Мавритания, Саудитска Арабия и Афганистан. Джихадистките групировки от рода на "Ислямска държава" също смятат избралите друга религия за грешници и ги екзекутират.

„Някои бежанци мислят, че като покръстени ще може по-лесно да останат тук. Но това са отделни случаи", посочва Феликс Голдингер. „Дали са си сменили религията, за да останат в Германия? Властите държат да го знаят", казва Матиас Линке, с когото често се консултира Федералната служба за миграцията и бежанците (ФСМБ). „Няма как да съм сигурен. Мога само да ги попитам: вярвате ли наистина с цялото си сърце? Щом се кръстят, повечето живеят като християни и идват в храма", уверява той.

Извън своята нова общност приелите кръщение гледат да не бият на очи и говорят само анонимно. „Може да попаднат в трудно положение, ако живеят сред бежанци - повечето са мюсюлмани - обяснява Томас Кламт, натоварен с миграционните въпроси в Съюза на свободните евангелски църкви в Германия. - Може да се страхуват и за собствените си семейства, останали в родината."

Матин все още поддържа връзка със своето, най-вече с майка си, „приела" факта, че е избрал друга вяра. „Обажда ми се всяка неделя и пита дали съм ходил на литургия", казва той с усмивка.