Илън Мъск успя да се превърне в Хнери Форд на нашето време. Но не в добрия смисъл. Приликите между двамата са много. Създават автомобилни компании, трупат пари, обвъзват се с политиката, купуват медии и нападат хора.
Управлението на автомобилна компания трябва да е малко скучно, след като сте станали един от най-богатите хора на планетата. Но богатството ви дава възможност за избор. Можете например да си купите медийна платформа, където да тормозите маргинализирана група или да създадете нови приятелства с маргинални личности. Споделянето на половинчати възгледи по международни въпроси също върши работа; когато си толкова богат, дори
най-осъдителните ти възгледи получават сериозно внимание
Всичко това може да е забавно за вас, но може да доведе до катастрофа за автомобилната компания, която е създала богатството ви.
Става въпрос за Хенри Форд, основателя на автомобилната компания, която носи неговото име. Трудно е да се преувеличи влиянието му върху корпоративна Америка и националния дух преди век - или пък щетите, които в крайна сметка е нанесъл както на компанията си, така и на страната. Приликата с един жаден за публичност милиардер, роден в Южна Африка, е повече от голяма.
Прочети още
Но има и някои важни разлики, особено в ранните им години. За разлика от Илън Мъск, Форд не е израснал богат (израснал е във ферма в селски район на Мичиган). Форд се запознава със съпругата си и верен спътник, Клара Джейн Брайънт, когато е на 20 години; той нарича сватбата им „най-великият ден в живота ми“. Романтичният и семейният живот на Мъск е по-сложен. И само Форд всъщност основава автомобилната компания, която го превръща в един от най-известните хора в света. (Благодарение на съдебно споразумение Мъск има право да се нарича съосновател.)
За бизнес постиженията на Форд се носят легенди. В началото на XX век той въвежда в производството на автомобили две революционни идеи: взаимозаменяеми части и поточна линия. Заедно те ускоряват темповете на производство на компанията му и позволяват на Форд да намали цената на флагмана си Model T с повече от две трети между 1908 и 1925 г., когато той струва 260 долара (около 4400 долара днес). В един момент
повече от половината от всички автомобили в света са Model T
Мъск, от своя страна, има заслуга за това, че електрическите превозни средства са станали готини, а не глупави. Започвайки с пускането на Roadster през 2008 г., продажбите на електромобили на Tesla надхвърлят тези на конкурентите. Компанията се възползва от няколко новаторски бизнес тактики, като например директни продажби на потребителите, издаване на софтуерни актуализации по интернет и предлагане на домашни посещения от техници на автомобила. Tesla следва свободно известния „генерален план“ на Мъск от 2006 г. за разработване на електрически автомобили от висок клас, след което се придвижва надолу по пазара с по-достъпни модели. (Въпреки това, Tesla - за разлика от Ford - не се е доближила до производството на истински автомобил за масите, освен ако не броим над 46 000 долара, които ще платите за Model 3). На 50-годишна възраст Мъск е обявен за „Личност на годината“ на Time през 2021 г.
Форд също изглеждаше на върха на света, когато навърши 50 години през 1913 г., докато Модел Т преобразяваше страната. Обещанието му от 1914 г. за 5-доларов работен ден привлича
хиляди млади мъже от фермите в Средния Запад в Детройт
което помага на самия Форд да се превърне в тема на национално очарование. Той се превръща в разпознаваемото лице на автомобилната индустрия, произвеждайки изключително популярен продукт, който предлага вълнуващо бъдеще на транспорта. Според книгата на Хедър Бароу „Планът на Хенри Форд за американското предградие“, Форд не е одобрявал транспорта, твърдейки, че метрото в крайна сметка ще се използва за паркиране на автомобили.
Това предполага още един паралел с Мъск, който веднъж казва: „Мисля, че общественият транспорт е безполезен. Той е гаден.“ Досега неговата визия за подземни автономни тунели е създала едно-единствено 1,5-километрово трасе, използвано от участниците в конференцията в Лас Вегас, които се возят в Tesla - с човешки шофьори.
Но тогава животът на Хенри Форд прави мрачен завой към фанатизма. През 1918 г. Форд купува местен вестник - Dearborn Independent. По времето, когато стотици хиляди евреи бягат от избиването им в Европа, вестникът публикува поток от злобен антисемитизъм, като например печално известните „Протоколи на сионските старейшини“ и поредица, озаглавена „Международният евреин: Световният проблем“. Според книгата на Стивън Уотс „Народният магнат“ последвалата реакция включва осъждане от страна на бившите президенти Уилям Тафт и Удроу Уилсън и поне един дилър на Ford (в Айова)
който прекратява отношенията си с компанията
Мъск, от своя страна пък купи Twitter, смени му името на „Х“ и сега го използва като оръжие срещу „вируса на разума на будителите“. Транссексуалните хора са честа мишена; Политизирането на Twitter от страна на Мъск и прегръдката му с Доналд Тръмп изглежда се отразяват на бизнеса на Tesla, подобно на отвратените евреи, които навремето отказваха да купуват фордове. В Германия например бойкотираха автомобилите на Мъск. Същото се случва и в САЩ. Мъск обаче има силен гръб – президента Доналд Тръмп, който спретна евтино шоу в Белия дом, на което си купи една от колите на Мъск и заплаши всички с „ад“, ако не го сторят и бойкотират компанията на „този велик човек“.
И по времето на Форд е имало трудни международни отношения - област, в която Мъск напоследък се заиграва катастрофално. И тук Хенри Форд го е направил пръв.
Като се има предвид отвращението на Форд към евреите, афинитетът му към нацистка Германия едва ли е изненадващ. През 1938 г. Форд става първият американец, приел най-високото отличие на Третия райх за чужденец - Големия кръст на Върховния орден на германския орел.
