На 73-годишна възраст почина известният български актьор Филип Трифонов. И той се присъедини към Небесния театър, където преди година отидоха и други театрални и филмови български величия – Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Васил Димитров... „Мъчно ми е, свлякъл се е точно преди да вземе внучката си от кънки. Отиде си татко... не мога да повярвам“, сподели синът на големия актьор Мартин. Филип не се е оплаквал от нищо здравословно, което да буди притеснение, като спазвал изключително стриктно и противоепидемичните мерки, за да не се зарази с коронавирус. Трифонов изигра главни роли в знакови за българското кино филми като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Една от първите му роли на голям екран,

още преди да завърши академията

е тази на Ран в „Момчето си отива“ през 1971 г., в който си партнира с голямата Невена Коканова, а репликата „Една боза от 6 стотинки“ се превръща в емблематична. Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“. Aктьoрът e рoдeн нa 4 май 1947 г. Учи aктьoрcкo мaйcтoрcтвo във ВИТИЗ в клaca нa Aпocтoл Кaрaмитeв. Имa учacтиe в нaд 30 филмa, мeжду кoитo „Прeбрoявaнe нa дивитe зaйци“, „Кaтo пeceн“, „Гaрдeрoбът“, „Инcтрумeнт ли e гaйдaтa?“, „Oркecтър бeз имe“, „Лaвинa“, „Зaбрaвeтe тoзи cлучaй“, „Eшeлoнитe“ и др.

Актьорът като Филип - китаристът в оркестъра без име.

Той беше единственият актьор, който напусна театър „София“ заради несъгласие с репертоара му, и отиде да кара такси, а след това да работи в строителството в Германия. За там той заминава малко след демократичните промени в България след 1989 г. и две години се препитава с дейности, далече от киното и театъра –

работи като хамалин, товари, разтоварва

и транспортира мебели. Издига се до шофьор на камион и пътува из цяла Германия. Радва се на задръстванията по аутобаните, защото се плаща почасово, и времето, прекарано в „тапа“, също влизало в сметката. Искал да „извади“ пари, но и да покаже на западняците, че българите не са мързеливи. След като се връща в България, става шофьор на такси. Клиентите често разпознават някогашната кинозвезда, той не се притеснява от това, но вижда, че на тях им става тъжно. Българското кино по това време го няма, не след дълго той отново се връща към театъра.

Филип си тръгна огорчен

от отношението на държавата към него след отказа на службите да му определят лична пенсия.

В „Преброяване на дивите зайци“ с Ицхак Финци.

„Чакат ме да умра и тогава да ми обърнат внимание. Нямам ли и аз право като други артисти да се надявам на персонална пенсия приживе? Подадох сам заявление за допълнителна пенсия, но не знам дали изобщо ще доживея да ме включат в своя списък“, обясни тогава Трифонов. Въпреки студа и коронавируса много хора дойдоха в храма „Св. Седмочисленици“, за да се простят с Филип Трифонов и да го изпратят в последния му земен път. „Той изживя един достоен и изправен живот. Не само с ролите му, които са прекрасни, а с това, че изживя живота си като изправен човек, и няма да си отиде само момчето. Изпратиха го много приятели и любовта на зрителите, на поколения наред, които ще гледат неговите филми. Филип много помагаше на приятелите си, но невинаги получаваше помощ“, сподели режисьорът Евгений Михайлов.

Филип с Невена Коканова във филма „Момчето си отива“

„Наблюдавах го как играе в „Момчето си отива“ и се разплаках. Филип нямаше текст в „Оркестър без име“, а играеше толкова плътно и съдържателно. Това го може само големият актьор. Да разказваш смешно-тъжни неща и с тъга да разказваш смешни истории, да го показваш на филм, това го може само големият…

 Отиде си и част от моя живот!“

каза актьорът Георги Мамалев, с когото Филип си партнира в оркестъра без име. „Светъл човек, невероятен. Достоен пред себе си и пред нас“, спомни си режисьорът Теди Москов.