На днешната дата през 1952 година един български боксьор излиза на ринга в Хелзинки, за да остане в историята като първия роден атлет, спечелил медал за България. След него ще има още много други, но първият никога не може, а и не трябва да се забравя. Неговото име е Борис Георгиев – Моката. В цялата си спортна кариера изиграва 289 мача и 54 от тях са международни, а това е особено добър резултат, при това във време, в което боксът не е точно джентълменският двубой, който сме свикнали да гледаме.

Каква е историята на Моката?

Роден е на 6/10 март 1929 г. в Добрич, пише chr.bg. Учи в Мъжката гимназия и след това завършва Спортната академия с отличен успех. Боксът идва малко по-рано. На 16 години слага ръкавиците и тренира на ринг и извън него. Любовта не стихва и в казармата, където успява да привлече и други почитатели на този спорт. Моката успява да спечели вниманието и на един от най-добрите треньори по това време – Константин Николов от ЦСКА. Николов е известен със своя прякор Замората. Двамата са имали доста дълги тренировъчни сесии, но освен бокс Моката ще открие и още една любов – армията. Освен като професионален спортист, неговата втора задача ще е да отговаря за физическото състояние и спортната активност на войниците в Доброславци. Боксьорът

никога не забравя армейската дисциплина

и така само 7 години след казармата – официално е войник от 1945 г. – през 1952 г. нашият боксьор ще направи чудо. В следващите 7 години ще запази републиканската титла, а също така ще вземе и купата „Странджа“ през 1955 г. Интересното е, че тези трофеи идват веднага след Олимпийските игри в Хелзинки, а там историята е също особено цветна. Моката официално се състезава в категория до 71 килограма. Това е било планувано от самото начало. Обикновено в бокса е много лесно един състезател да качи килограми, за да запази категория, но далеч не е толкова лесно свалянето на килограми, при това за ограничен срок от време. Моката преминава бързо в друга категория и получава място за двубоите в до 75 килограма. Логично е да се досетим, че когато тялото е свикнало с едно тегло, а за по-малко от седмица получава още четири, неговите движения и енергия ще бъдат доста бързо изчерпаеми. Това обаче не пречи на родния атлет да се изправи срещу опоненти като Алфред Щюрмер, Терънс Гудинг и Дийтер Вемхьонер. Това са първите бойни скалпове, които трябва да се вземат за достигането до полуфиналите. Моката

прави чудо и кара родната публика да мечтае

Изтегля късата клечка, защото се изправя срещу миналогодишния сребърен медалист Василе Тита. Георгиев е понесъл доста тежки удари и ръцете му са разбити. Публиката получава двубой, който може да бъде пример за изкуството на бокса. Според официалните данни трима от съдиите дават гласа си за българина и само един за румънеца. В този момент последната дума е на американския съдия, който ще промени своята оценка и ще номинира именно румънеца за победител. Според британската преса Моката е бил достойният победител, но най-вероятно американецът е искал по-лесен опонент за Флойд. Финалът

също е можел да бъде кървав

защото на тези Олимпийски игри ще открием, че Флойд Патерсън сваля категорията си от 81 килограма на 75 килограма. Именно американският боксьор ще спечели златото. Нещо по-интересно е, че след това сражение става ясно, че олимпийската комисия променя правилата и поставя 5-ма съдии, забранявайки им изобщо да сменят своите резултати след края на двубоя. За Моката това е първият голям турнир – след това ще участва в три европейски първенства, но дебютът му е именно в Олимпийски игри. Губи от миналогодишния втори и се изправя в битката за третото място, където вече има малко повече опит. Със закриването на Олимпийските игри в Хелзинки, той носи родното знаме в церемонията. Това е първият му и единствен бронзов медал. Моката участва на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и тогава отново достига до четвърт финал срещу Збигнев Петжиковски.