Дебатът за обща европейска армия е на масата от десетилетия, но въпросът стана особено актуалeн след военната агресия на Владимир Путин срещу Украйна. Страните от ЕС и НАТО разполагат с голям брой различни системи, чиято поддръжка и експлоатация създава проблеми от най-различно естество.

Докато Европа използва 17 различни модела танкове, американците например имат само един. Американската армия ползва 30 основни оръжейни системи, докато в Европа те са 178.

Стандартно оборудване за европейските армии ще успее да генерира икономии от мащаба, по-ниски разходи за поддръжка и опростяване на логистиката. 

Въоръжение, което ще бъде способно да се конкурира по ефективност и технологии с американското. 

Експертите обсъждат различни варианти за намаляване на различните оръжейни системи в Европа, но се изправят пред различни предизвикателства – от бизнес до национални интереси.

"Изграждането на истинска европейска отбранителна индустриална и технологична стратегия неизбежно ще създаде печеливши и губещи. И никоя държава-членка днес не желае да загуби стратегически способности по силата на по-висок европейски интерес“, смята Саша Останина, специалист по европейска сигурност в Jacques Delors Center в Берлин. 

Темата се разкрива напълно в идеята за нов европейски танк. Към момента има няколко проекта, но перспективите пред тях не са напълно ясни. 

В същото време някои държави остават извън тях, а България, например, залага на модернизация на старите съветски танкове Т – 72, на които все още разчита. 

Нов европейски танк – няколко проекта с неясни перспективи 

Създаването на нов европейски танк е част от списъка с 54 проекта, които Европейската комисия се готви да финансира с 20 млн. евро.

Проектът за основния брониран танк на Европа (MarTE) се координира от германския консорциум Marte Arge GbR и включва 46 компании от 12 страни. 

Основният проблем обаче е, че тук не присъства Франция. 

Програмата има за цел да създаде боен танк с най-съвременните технологии. Стара мечта на ЕС, който от десетилетия се опитва да приложи някаква мярка за оптимизиране на бронетанковите си сили. Процесът обаче  е много сложен.

Военното оборудване изисква години на разработване и тестване преди да стигне до производствените линии.

В същото време има още един проект, обявен от Европейската комисия миналия май, наречен FMBTech или технологии за съществуващи и бъдещи основни бойни танкове.

Той включва 26 фирми от 14 страни, ръководени от френската компания Thales, които ще проектират модулни решения за модернизиране на различни видове бойни танкове.

Така излиза, че има страни, като Франция (с 406 танка) или Полша (с 863), наред с други, които мислят повече за модернизиране на своите модели, отколкото за насърчаване на оборудването по европейски стандарт. 

Друг момент е решението на Полша да разчита и на Южна Корея за модернизацията на армията си.

Съвсем друг случай е България със своите съветски машини Т – 72. 

През 2023 г. пък френският министър на отбраната Себастиен Лекорню и неговият германски колега Борис Писториус съобщиха във френския град Еврьо, че са успели да деблокират проекта MGCS или Main Ground Combat System. 

Проектът за замяна на немския танк "Leopard" и френския "Leclerc" беше в безизходица от няколко години поради разногласия между партньорите относно избор на определени системи, някои от които толкова фундаментални, колкото основното оръдие.  

Отношенията със САЩ и френско-германската ос

Френско-германската ос е от решаващо значение за напредъка на всяка инициатива в Европа. Някои държави обаче не искат да прекъснат отношенията си със САЩ и залагат на американска техника. Примерите са много.

"Има подход към отбраната, който диктува, че националната отбрана е преди всичко въпрос на национален суверенитет, който се основава на национални способности, които в допълнение допринасят за националната икономика. Споделянето и сътрудничеството със съседите е сложен въпрос. Всеки дебат за отбраната в Европа незабавно се поставя в трансатлантическия контекст, като националната политика до голяма степен се определя от типа отношения, които страната има със САЩ и/или НАТО", обясняват анализаторите от центъра Delors.

Европейският парламент и Eвропейската комисия ще бъдат от решаващо значение за намирането на решение как да се противопоставим на тази индустриална фрагментация. 

Предложението, което предизвика най-голям интерес, идва от самата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, която се стреми към нов мандат с обещанието да създаде позиция на комисар по отбраната със собствен бюджет, за да превърне индустриалната стратегия в реалност.

Такава фигура, смятат експерти, може да помогне за насърчаването на тази кооперативна и паневропейска индустриална база и да разреши определени неефективности в системата, като процедурите за износ или транспортирането на военно оборудване в целия регион.

Къде е България? 

България е една от най-слабите точки на Източния фланг.

20 години след присъединяването си в НАТО все още разчита на старото съветско въоръжение. В момента България разполага с 84 съветски танка T 72, oт които 40 машини са модернизирани. 

В перспектива обаче България трябва да придобие нов тип танк. И общият европейски танк е възможност. 

Към момента обаче България трудно може да се включи в проекта.

"Ние няма какво да предложим. Ние нямаме необходимата експертиза в нито една от разглежданите области", казва експертът по отбрана Димитър Ставрев. 

Той коментира, че основен въпрос във всички подобни проекти е коя страна каква част от производството ще вземе. Всяка държава си защитава работните места.  

Идеята на съвместните проекти е да се споделят разходите и да се вземе най-добрата експертиза от всички намесени държави. 

"Към момента и други държави имат интерес към проекта, но Франция държи да се изясни напълно проектът преди да се включат към него и други държави. Германия и Франция вероятно ще направят танка като производство", посочи той.

Към проекта има интерес от Испания, Италия, Гърция, Швеция, Нидерландия. Великобритания също го следи. 

По-думите му винаги може да се намери място в подобен проект и за по-малките държави – да произвеждат някоя дребна част.  

За да стане това обаче, ние трябва да се включим в тази програма, отбеляза Ставрев. 

Очакванията са през 2035 година да е готов прототипът, а през 2040 новият танк да е оперативно готов. Идеята е той да стъпи на най-доброто от германските танкове "Leopard" и френските "Leclerc".

България има интерес към придобиването на нов тип танк, но въпросът е дали ще можем да си го позволим.

"Въпросът е дали можем да си го позволим финансово. Този танк ще е от най-високо ниво с много иновации,най-висока защита, маневреност. Очаква се проектът да е революционен", каза Ставрев. 

Анализ на Mediapool (България) и El Confidencial (Испания).